Видях зъл дух, помисли си Шигеру, но в такъв момент би приел помощ и от демоните на ада. Втурна се към скалата, викайки:
— Не си отивайте! Нуждая се от помощта ви. Учителят ми е ранен. Загубих се, а трябва да се върна при него.
Дъждът се спускаше като плътна завеса от ръба на скалата. Той спря за момент под заслона и избърса водата от очите си. Шумът от бурята заглушаваше всички други звуци, но той внезапно усети, че до него стои друг човек. Протегна ръка и извика стреснато, когато докосна жива плът, която постепенно ставаше видима, трептейки в сумрака.
Не изглеждаше като таласъм, с втренчен поглед и дълъг нос, но вероятно бе някакво свръхестествено същество, някакъв планински дух или призрак, който не може да намери покой, убит на това място и останал неотмъстен. Видя млад мъж, може би седем-осем години по-възрастен от него, с бледо, подвижно лице и странни, непроницаеми очи, в които се четеше и присмех, и любопитство. С изключение на очите, във външността му нямаше нищо изключително — носеше обикновени дрехи, къса връхна дреха върху препаска, с голи нозе и скрити под кърпа коси; не изглеждаше въоръжен, но Шигеру видя как десницата му се приближи до гърдите и предположи, че там има скрито оръжие.
Хукнал така внезапно от хижата, той самият изобщо не бе въоръжен. Но пък и какво ли оръжие можеше да е от полза срещу този дух от планината, който изчезва и се появява когато си поиска? Наложи си да заговори.
— Който или каквото и да си, моля те, помогни ми! Моят учител е ранен — тръгнах да търся помощ, но се загубих. Той е в хижата близо до потока, при светилището.
— Твоят учител? Кой е той?
— Мацуда Шинген, от Тераяма.
— А ти кой си?
— Просто един от неговите послушници. Моля те, покажи ми пътеката!
Мъжът се усмихна леко, но не каза нищо. Отстъпи крачка назад и дъждът се посипа отгоре му; той изчезна отново. Шигеру потисна вик на разочарование и излезе на дъжда, твърдо решен да поеме по стъпките си и да разбере къде се бе отклонил. И в този момент на известно разстояние пред себе си видя тъмната фигура да се появява отново. Непознатият се обърна и му кимна.
— Върви след мен! — викна мъжът.
Поеха право нагоре по склона, следвайки тясна лисича пътека, като от време на време се отпускаха на четири крака, за да изкатерят някоя скала или да преминат през гъсталак. Мъжът се движеше доста по-напред и изчезваше всеки път, когато Шигеру се окажеше твърде близо, но винаги се появяваше отново. Все едно бе воден от лисица — и Шигеру се запита дали наистина не бе омагьосан от някой лисичи дух, който го отвеждаше в света на духовете. Проливният дъжд, зеленикавата светлина, трясъкът на гръмотевици, сребристосинкавите ивици на светкавиците — всичко това сякаш идваше от някакъв непознат свят, в който нормалните правила на живота не действаха и всичко бе подвластно на магията. Неговата реалност се бе разтресла, от което му се зави свят и му призля, все едно бе получил удар в главата. Какво ли ставаше с Мацуда? Ами ако вече е издъхнал? Не само бе наранил своя учител, но и се бе провалил напълно, опитвайки се да му окаже помощ.
Прехвърлиха малък хребет и започнаха да се спускат. Внезапно Шигеру разпозна мястото. Не потъваше все повече в света на духовете, а слизаше към хижата по пътека, която бе използвал неведнъж. Втурна се напред, без да се интересува дали е надминал човека дух, мислейки единствено за Мацуда. Тичаше така, че гърдите му щяха да се пръснат.
Дъждът се стичаше от стрехите на колибата, биеше по земята под тях и потичаше на кални ручеи към вира. Мацуда лежеше на една страна, точно както го бе оставил, и все още спеше, но вече без да хърка.
Шигеру коленичи до него — завивките бяха подгизнали и кожата на възрастния човек бе станала лепкава.
— Учителю! Господарю Мацуда! — той го разтърси леко.
За негово облекчение клепачите на Мацуда трепнаха, но той не се събуди. Настъпи лека промяна в ритъма на дъжда и водачът на Шигеру изникна на верандата. Той също коленичи и докосна шията на възрастния човек, търсейки пулса му.
— Какво стана?
— Ударих го, докато тренирахме. Той ме обучава на бой с меч.
— Ти си ударил Мацуда? Що за послушник си? Приличаш ми на някой от Отори.
— Аз съм Отори Шигеру, пратен съм в Тераяма за година, това е част от моето обучение.
— Владетелю Шигеру, за мен е чест да те срещна — рече мъжът, а в гласа му прозвуча скрита ирония.
Той не спомена собственото си име. Отново се приведе над Мацуда, повдигна клепачите му и се взря в очите му. После внимателно опипа натъртеното място на слепоочието.