Гората около него не бе по-малко красива — бе заобичал и нея, докато я изследваше и опознаваше, но тя бе пуста, уединена, без човешко присъствие, а в нощите, когато мъртвите се завръщаха, за да посетят живите, изглеждаше още по-самотна.
В далечината проблясваха светлини — селяните палеха големи огньове, за да укажат на своите мъртви пътя към дома. Шигеру също запали огън до колибата, но не очакваше да види своите предци. Те щяха да отидат там, където бяха гробовете им — в Хаги или в Тераяма. Дори мъртвите нямаше да ги споходят на това място.
През последните дни двамата с Мацуда почти не си бяха говорили — схватки, упражнения, медитация и обичайната работа за деня — всичко това се извършваше в мълчание. Затова през втората нощ от празника Шигеру се изненада, когато, вместо да заспи веднага след вечеря, Мацуда му каза да запали лампата и да приготви чай.
— Ще си поговорим.
Излязоха на малката веранда. Нощта бе ясна — Мечката и Ловеца20 сияеха над главите им. Шигеру донесе прясна вода и запали една маслена лампа с треска от огъня. Поднесе чай на своя учител и после се настани с кръстосани крака на пода в очакване да чуе какво има да му каже Мацуда.
— Преди няколко дни бе пълен с въпроси — рече Мацуда. — Сега можеш да ми ги зададеш.
— Мислех си за мъртвите — отвърна Шигеру. — Веднага ли се прераждат, или духовете им продължават своя път? Посещават ни всяка година, но къде живеят през останалото време? Когато оказваме почит на нашите предци, те виждат ли ни, чуват ли ни?
— Тачим предците си, все едно са живи — отвърна Мацуда. — И се отнасяме към всички живи същества със състрадание, тъй като прадедите ни може да са се преродили в тях. Съдбата от предишния ни живот влияе на настоящия, също както сегашният ще окаже влияние върху нашето бъдеще. Можем да избегнем кръговрата на живота и смъртта, като следваме ученията на Просветления. Но ти си призван да следваш друга пътека — ще бъдеш глава на древен и могъщ клан. Безопасността и благоденствието на мнозина ще зависят от теб. Трябва да живееш в този свят, с всичките му измами и опасности. Не е малка работа да си роден Отори. Твоята фамилия е най-прославената в Трите провинции, каквото и да смятат за себе си Ийда. Твоето родословие е най-древно — във вашите вени тече кръв на императорското семейство. Достойнствата на вашата фамилия са смелост, милосърдие, доброта, справедливост, а недостатъците — безразсъдство, мекушавост, влюбчивост и нерешителност.
— Всяка слабост е сянката на всяко достойнство — рече тихо Шигеру.
— Да, така е. Трябва да си дадеш сметка как чувството за справедливост у твоя баща често става причина за нерешителност. Той отчита гледната точка на всеки и иска да бъде честен към всички. Може би се вълнува твърде много какво мислят за него другите. Иска да получи одобрението на братята си… а в отговор те го презират.
— И те ли са предатели?
— Мисля, че щяха да станат, ако им стигаше куражът.
— Щом Тохан се готвят за война, как можем да защитим Средната провинция?
— Само чрез победа над тях. Няма друг начин. Баща ти не иска да се бие, чичовците ти са за отстъпки срещу мир.
— Какви отстъпки?
— На територия например.
— Да предоставим части от Средната провинция на Тохан? Това е немислимо!
— Мнозина вече го мислят. От теб зависи да ги разубедиш.
— Трябва да се върна в Хаги незабавно.
Мацуда се засмя.
— Ще ти се наложи да се научиш на търпение.
Шигеру пое дълбоко въздух. По време на разговора раздразнението му нарастваше. Предателството, коварството, липсата на преданост му се струваха най-големите престъпления, а подозрението, че те процъфтяват в собственото му семейство, разпали гнева му.
— Ако ми кажете, че трябва, ще го сторя — отстъпи той с неохота.
— Остани, както беше замислено, до края на зимата. Когато се върнеш, ще бъдеш на шестнайсет — ще преминеш през своята церемония на пълнолетие и официално ще станеш възрастен. Тогава ще имаш повече влияние върху старейшините и баща си.