Първият дръпна юздата на своя кон и викна за поздрав. Мацуда отвърна спокойно. Шигеру, който вече познаваше нрава на своя учител достатъчно добре, забеляза, че възрастният човек е леко напрегнат — краката му потърсиха по-солидна опора върху земята, а десницата му стисна тоягата по-здраво.
— Аз съм Миура Наомичи — продължи мъжът, — от фамилията Тохан в Инуяма. Моят спътник е Инаба Ацуши. Търся Мацуда Шинген.
— Пред вас е — рече Мацуда с равен глас. — Слезте от конете и ми кажете какво ви води насам.
Миура го стори, скачайки чевръсто от седлото. Неговият спътник го последва и пое юздите на двата коня, а Миура пристъпи напред с лек поклон.
— Господарю Мацуда, радвам се, че ви открих, зает с обучение. В Инуяма ни оставиха с впечатлението, че сте се отказали да преподавате. Нямаше друго разумно обяснение за неявяването ви, когато владетелят Ийда — глава на клана Тохан — ви нареди изрично да пристигнете, за да обучавате сина му.
— Моите благодарности към владетеля Ийда за мнението, което има относно моите способности, но аз не съм задължен да се подчинявам на каквито и да било негови заповеди — знае се, че клетвата ми за вярност е към клана Отори. Освен това владетелят Садаму е малко възрастен за моето обучение, а и съм убеден, че вече е се е възползвал от вещината на най-добрите майстори на меча в Инуяма, какъвто е и владетелят Миура.
— Поласкан съм, че ме познавате. Вероятно знаете освен това, че моята репутация в Трите провинции е нищо в сравнение с вашата.
Шигеру долови високомерие зад привидната смиреност. Не мисли онова, което казва. Смята се за по-добър от Мацуда; чувства се пренебрегнат, защото Ийда се е обърнал към Мацуда… Дошъл е да го предизвика. Не може да има друга причина.
— Радвам се да се запознаем — рече Мацуда с привидна вежливост. — Тук живеем съвсем семпло, но добре сте дошли да споделите с каквото разполагаме…
— Не съм изминал този път, за да пия чай и да съчинявам стихове. Дошъл съм да ви предизвикам — първо, защото оскърбявате клана Тохан, като отхвърляте поканата на моя господар, и второ, защото, ако ви победя, владетелят Ийда ще знае, че не е необходимо да търси учители сред Отори.
— Аз вече не съм воин — отвърна Мацуда, — а само монах, който не се бие. Ако не се смятат тренировъчните тояги, тук нямам оръжия. Не съм искал да засегна никого.
— Вземете моя меч, а аз ще се бия с оръжието на Инаба — така ще сме равни. — Миура измъкна меча от ножницата и пристъпи напред. — Или ще се бием, или ще ви посека тутакси — и вас, и вашия ученик. Бийте се с мен и каквото и да се случи, ще го пощадя.
Беше очевидно, че воинът нямаше да се остави да бъде разубеден. Шигеру усети как сърцето му заби учестено. Стисна по-здраво тоягата си и леко пристъпи така, че залязващото слънце да се пада над раменете му. Мацуда каза:
— След като проявяваш такава загриженост за моя ученик, можеш да се биеш с него.
Миура се изсмя презрително.
— Не предизвиквам момчета или послушници.
Мацуда се обърна към Шигеру официално.
— Владетелю Отори, вземи меча на владетеля Миура.
Шигеру се поклони също толкова официално, подаде тоягата на своя учител и пристъпи. В един момент, преди още да поеме оръжието на Миура, го обзе болезнено съзнание за собствената му уязвимост. Замаскира го, като впери невъзмутим поглед във воина, като го преценяваше внимателно.
Миура бе малко по-нисък от него, с десет-петнайсет години по-възрастен и много по-широк в раменете. Крайниците му бяха набити и мускулести. Шигеру предположи, че техниката му щеше да е основана по-скоро на сила, отколкото на бързина. Достъпът му щеше да е ограничен. Щеше да го превъзхожда по мощ, но пък не беше обучен от Мацуда Шинген.
— Владетелят Отори? — рече Миура слисан. — Големият син? Шигеру?
— Владетелят Отори е единственият, успял някога да ме надвие — рече Мацуда невъзмутимо.
Имаше и друго преимущество. Миура бе объркан от положението, в което се бе озовал, подведен от собственото си самохвалство. Да предизвика Мацуда и да го убие — бе едно, а да отнеме живота на наследника на клана Отори — съвсем друго. Вероятно това бе тайното желание на Садайоши и Садаму, но подобно деяние никога не би могло да бъде оправдано от тях публично, нито простено от Отори. Щеше да въвлече Трите провинции в незабавна война. Животът на Миура и на близките му щеше да бъде погубен.