Добре, помисли си Шигеру. Колкото по-скоро влезем в сражение с Тохан, толкова по-вероятно е да ги победим. Баща ми има и друг син. Внезапно в онзи миг подобна смърт му се стори достойна и той я избра твърдо, без да отправя взор към бъдещето или да се задълбочава в миналото.
— Дай ми меча си — рече той.
— Ще оставите едно момче да се бие вместо вас? — опита се Миура да предизвика Мацуда с надменност.
— Както вече казах, владетелят Отори е по-добър от мен. Победиш ли него, побеждаваш и мен. Тогава можеш да ми отнемеш живота, тъй като той ще е без всякаква стойност. Всички оскърбления, за които можеш да се сетиш, ще бъдат възмездени. А на мен със сигурност няма да ми се наложи да ходя в Инуяма. Дай меча си на владетеля Отори, както сам предложи. Струва ми се съвсем справедливо, стига да не се упражняваш често с оръжието на другаря си.
— Никога не съм го държал в ръце — отвърна Миура.
Размяната на мечове бе извършена. Шигеру хвана с две ръце оръжието на Миура и отстъпвайки встрани, го огледа внимателно — режещият ръб бе безупречен, извитата стомана — наточена съвършено. Беше малко по-тежък от неговия собствен, съответстващ на по-масивната фигура на Миура, но имаше добър баланс и беше удобен за хващане. Шигеру направи две-три резки движения във въздуха и чу как стоманата запя, щом мечът оживя. Нарочно избра прости, основни упражнения с ясното съзнание, че Миура ще го наблюдава, а и с надеждата да го остави в неведение и да притъпи вниманието му до степен, която щеше да го направи непредпазливо самоуверен.
Усети доверието на своя учител и изпита същото към него, знаейки, че Мацуда никога няма да изложи живота му на риск — по-скоро би влязъл лично в сражение с Миура, отколкото да го допусне.
Двамата се изправиха един срещу друг върху песъчливия терен. Инаба отведе конете малко по-надалече и застана между тях. Мацуда бе в противоположния край на сечището. Не каза нищо, но не откъсваше поглед от Шигеру.
Всичко свърши бързо. Миура извърши обичайна атака, подобна на онези, които Шигеру бе научил от Ирие Масахиде — неговия учител по бой с меч в Хаги. Беше силен, но бавен и далеч не толкова сърцат, както бе заподозрял Шигеру. Собственото му възпитание и обучение го бяха подготвили за този момент — той знаеше, че ще настъпи и бе готов за него. Не бе изгарял от желание да му се случи, но и не се бе опитал да го избегне. Направи лъжливо движение, все едно възнамеряваше да повтори елементарното упражнение, което бе изпълнил току-що, и щом мечът на Миура откликна, се устреми в противоположната страна и намери незащитената част между гръдния кош и слабините.
Бе удивен от лекотата, с която острието прониза дрехи и плът, от бързината, с която се измъкна обратно и се заби отново, този път в горната част на шията, когато Миура политна напред. Шигеру изпита неимоверна мъка, когато кръвта бликна от раната в гърлото и потече пенеста от корема; мъка и тъга заради крехкостта на плътта и живота, който се съхраняваше в нея. Беше възмутително, че човек може да премине тъй бързо от живота в смъртта — едно мимолетно пътуване, от което няма връщане. Щеше му се да можеше да върне времето назад в един свят, в който Миура и Инаба изобщо нямаше да се появят по залез при самотното светилище, но въпреки това знаеше, че трябва да приеме, че Миура е отишъл там да посрещне отредената за него смърт от ръката на Шигеру.
— Господарю Миура! — извика Инаба, пусна юздите на конете и се втурна напред.
Животните се вдигнаха на задните си крака, отскочиха назад, долавяйки мириса на кръв, и препуснаха в галоп през сечището, като едното цвилеше и въртеше очи.
Миура издъхна, без да изрече нито дума.
Аз убих, помисли си Шигеру без задоволство или въодушевление, а по-скоро със страх и натежало сърце, все едно се бе простил с невинността на юношеството и бе преминал в света на възрастните, с всички негови тегоби.
Мацуда вдигна меча на Инаба от мястото, където бе паднал.
— Владетелю Шигеру, хвани конете, преди да са избягали. Инаба, вземи главата на своя господар и я отнеси в Инуяма. Очаквам да разкажеш подробно за неговата смърт, която не бе лишена от достойнство.
Докато убеждаваше конете да се оставят да бъдат хванати, Шигеру чу удара, който отдели главата от тялото. Мацуда донесе вода от извора, уми кръвта от лицето и я уви в парче плат, което донесе от колибата, като се извини за лошото качество на материята.
Очите на Инаба блестяха от вълнение, но той остана безмълвен. Взе една кошница, окачена на седлото, и почтително положи главата в нея. После откачи ножницата от пояса на Миура, избърса меча, провери острието и го прибра в нея.