— Моят по-малък брат може да плува!
— Не! Не изплува на повърхността!
Пристъп на страх накара устата му да пресъхне.
— Покажи къде.
Той скочи в потока и Акира го последва. От верандата чу Ичиро да го вика гневно:
— Владетелю Шигеру! Сега не е време за игра! Майка ти те чака!
Забеляза колко ниско трябва да се наведе, за да мине през отвора. Чуваше различните тонове на водата, на малкия водопад откъм градината, плисъка на потока, който протичаше под свода и се спускаше на плажа до реката. Скочи в калта, почувства я лепкава и зловонна върху сандалите си. Изу ги, после бързешком свали връхната си дреха и робата си и ги пусна в тинята, без да обръща внимание, втренчен единствено в пустата зелена повърхност на реката. Надолу по течението вдясно видя първата колона на незавършения мост, стърчаща от водата, а настъпващият прилив образуваше въртоп около основите му и една лодка, управлявана от младо момиче. За миг той спря поглед върху й и тутакси разбра, че тя знае за произшествието и вече се бе изправила, събличайки горната си роба, готова да се гмурне. После погледна нагоре по течението към рибния яз, при който две от по-малките момчета на Мори бяха коленичили и надничаха във водата.
— И Мори Юта падна — рече Акира.
В този момент водата взе да се плиска и на повърхността се показа Мийоши Кахей, който едва си поемаше дъх, презеленял и с изцъклени очи. Пое дълбоко въздух два-три пъти и отново се гмурна. На няколко крачки от брега изведнъж ставаше дълбоко, а приливът бе силен и го избутваше към рибния яз. Кахей се показа отново почти пред него, като кашляше и плюеше вода.
— Шигеру! — викна той. — Затиснати са под яза.
Шигеру мислеше единствено за това, че няма да позволи Такеши да умре в реката. Гмурна се в мътната вода, чувствайки нарастващата сила на прилива. Видя замъглените фигури като сенки, чиито бледи нозе бяха сплетени, все едно още се боричкаха. Юта, по-голям и по-тежък, бе от външната страна. Притиснат до дървената конструкция на яза, в паниката си той бе избутал Такеши навътре между гредите. Изглежда, препаската му се бе закачила за някаква стърчаща дървена част.
Шигеру си броеше наум, за да запази самообладание. Кръвта започваше да пулсира в ушите му, дробовете му копнееха за въздух. Той дръпна подгизналото парче плат, но не можа да го откачи. Нямаше как да отмести Юта, за да може да стигне до Такеши. Усети някакво движение във водата до себе си и осъзна, че не е сам. Помисли си, че е Кахей, но видя бледото очертание на моминска гръд на фона на потъмнялото дърво и зелените водорасли. Тя сграбчи Юта и го дръпна силно. Препаската се откачи. Устата на момчето беше отворена и от нея не излизаха мехури — изглеждаше вече мъртъв; Шигеру можеше да спаси единия, но не и двамата, а в този момент бе в състояние да мисли единствено за Такеши. Гмурна се по-навътре и хвана брат си за ръцете.
Дробовете му щяха да се пръснат, пред погледа му се спускаше червена пелена. Стори му се, че Такеши помръдва ръце и крака, но всъщност те се бяха раздвижили под напора на течението. Беше ужасно тежък — твърде тежък за едно осемгодишно момче, непоносимо тежък за Шигеру, но той нямаше да се откаже. По-скоро щеше да умре в реката със своя брат, отколкото да го изостави в нея. Момичето бе до него и дърпаше Такеши, изтегляйки и двамата нагоре. Шигеру за миг зърна очите й, тъмни и напрегнати от усилието. Плуваше като корморан7, даже по-добре.
Светлината отгоре бе изкусително близо. Виждаше как се разсипва по повърхността, но не можеше да я достигне. Неволно отвори уста — може би да си поеме дъх, може би да извика за помощ — и глътна вода. Дробовете му сякаш изкрещяха от болка. Реката се бе превърнала в затвор, водите й вече не бяха струйни и меки, а твърда ципа, която се сключваше около него, задавяше го.
Плувай нагоре! Плувай нагоре! Сякаш го бе призовала. Без да знае как, намери в себе си още капчица сила. Светлината стана ослепителна, в следващия миг главата му проби повърхността и той вече си поемаше дъх. Реката бе отхлабила своята смъртоносна хватка и сега го поддържаше на повърхността и подкрепяше Такеши в ръцете му.
7
Водна птица от семейство