Блъснаха го на земята и той се просна по очи върху прашната трева, обзет от отчаяние.
— Седни — нареди му Шигеру. — Какво се е случило? — тъй като мъжът не отвърна, Шигеру продължи: — Няма защо да се страхуваш.
На това място мъжът вдигна глава:
— Да се страхувам? Да не смяташ, че се страхувам от някой Отори? Единственото, за което те моля, е да ми позволиш да отнема собствения си живот, ако ли пък не — убийте ме вие. С мен е свършено. Оставих моя господар да падне в пещерата.
— Твоя господар? Кой е там долу?
Лицето на мъжа бе пребледняло от ужас. Целият трепереше от вълнение.
— Аз служа на Ийда Садаму, син на владетеля Ийда Садайоши и наследник на Тохан.
— Ийда Садаму е паднал в Леговището на човекоядеца? — възкликна Комори изумен.
— Какво сте дирили тук? — попита Шигеру. — Пресекли сте границата, и то с въоръжени хора. Търсили сте начин да предизвикате Отори и да ги въвлечете във война!
— Не, бяхме тръгнали на лов с ястреби… преди два дни поехме на коне от Инуяма. Той водеше, препускаше начело, следвайки птицата.
Мъжът посочи нагоре и те видяха малкия тъмен силует, който все още се виеше в небето.
— Падна заедно с коня си.
— Лов с ястреби!
Шигеру си каза, че това е добро оправдание за Садаму да прекоси границата, за да види лично какво правят Отори. Не по-лошо от изпробването на жребците… Удиви се на странните превратности на съдбата, които бяха пресекли пътищата им по този начин. Наследникът на Тохан лежеше под краката му — вече мъртъв или умиращ… Хората му се усмихнаха напрегнато, все едно изпитваха същото благоговение и потрес.
Крясъците на птиците внезапно секнаха и в тишината се разнесе глас, отекващ в пещерата под тях.
— Чувате ли ме? Извадете ме оттук!
— Жив е! Това е владетелят Ийда! Нека да отида; трябва да отида при него.
Мъжът взе да се дърпа от ръцете, които го държаха. Шигеру даде знак на Комори и двамата се дръпнаха настрана, за да говорят насаме.
— Може ли да е оцелял?
— Хората понякога оцеляват. Не падането ги убива… обикновено умират от глад.
— Възможно ли е да го спасим?
— Ще сторим по-добре да го оставим там. Хвърлете и този мъж при него и се преструвайте, че не знаете нищо. Ако Садаму умре, Садайоши ще омекне.
Очите на Комори блестяха от вълнение.
— Мъжете, които избягаха на конете си, ни видяха. Ще изфабрикуват още лъжи за онова, което се е случило, и ще обвинят Отори за смъртта на Садаму. Това би предоставило на Тохан повод за война. Но ако спасим Садаму и го върнем на клана му, ще спечелим куп преимущества.
Като връщането на момчетата Китано, помисли си Шигеру.
— Ако това е волята на владетеля Отори — рече Комори с разочарование в гласа.
— Можеш ли да стигнеш до него?
— Да. Друг въпрос е дали той ще може да ме последва навън.
— Би ли се спуснал през този отвор?
— Не, твърде е дълбоко, а и няма къде да завържем въже. Но за щастие на Садаму има проход, който свързва тази пещера с една друга — тя е по-плитка и около нея има дървета. Макар че е много тясна.
Комори викна към човека на Тохан.
— Колко пълен е владетелят Садаму?
— Изобщо не е пълен!
— Но е едър мъж, нали?
Когато другият се съгласи, Комори рече тихо:
— Може да се наложи да го убедя да се съблече!
— Помощ! — прозвуча гласът от тъмнината. — Чува ли ме някой?
— Кажи му, че идвам — каза Комори. — Кажи му, че ще е нужно известно време.
Мъжът изпълзя до страничната част на склона, където към отвора на пещерата водеше стръмен наклон. Тревата бе хлъзгава и остра. Той извика с глас, все още слаб от преживяния потрес.
— Господарю Ийда! Господарю Ийда! Чувате ли ме?
— Няма как да го чуе — рече презрително един от жителите на Чигава. — Трябва да те хвърлим долу и ще можеш да го попиташ лично.
Мъжът, който бе тъй нетърпелив да последва своя господар в смъртта, бе имал достатъчно време да си спомни всички радости на живота и да даде възможност за изява на естествената си неохота да се прости с тях. Той взе да моли Отори да го пощади, да спаси владетеля Ийда, като обещаваше куп неща от името на клана, на фамилията Ийда и на своята собствена. Шигеру го остави да се опита да се разбере със своя господар, охраняван от половината му мъже, а той самият пое на кон с Комори и останалите през тревистите хълмове. Според него бяха вървели повече от час, докато стигнат до друга падина, където крехкият варовик, разяден от водата и атмосферните условия, бе заприличал на осеяна с шупли повърхност заради множество образувани пещери.