— Значи знаеш кой съм?
— Един от хората ти те е видял да падаш и ни каза.
— Те са глупаци и страхливци, всички до един! — възкликна презрително Ийда.
Шигеру го огледа на светлината на огъня и си даде сметка, този човек никога нямаше да се поддаде на състрадание, угризения или страх, което правеше волята му необичайно силна.
Носеше къса, добре оформена брадичка и мустаци — беше малко под среден ръст, но с масивно телосложение. Още нямаше трийсет, но вече си личеше как ще наедрява и натежава с възрастта. Чертите му не се отличаваха с нищо особено, но очите му бяха удивителни — интелигентни, с поглед, от който струеше невероятна мощ, в момента святкащи от ярост — очи на човек, който няма страх от нищо, нито на този, нито на онзи свят. Шигеру си помисли за миг, че разбира защо този човек преследва Скритите с такава жестокост — смяташе, че стои по-високо от всяка присъда — била тя на хора или богове.
— А ти кой си? — попита Ийда, отвръщайки на погледа му, видимо подразнен от факта, че Шигеру го оглежда по този начин.
— Отори Шигеру.
— Вярно? — засмя се горчиво Ийда. — Нищо чудно, че искаш да ме отведеш в Чигава! А после какво?
— Има редица въпроси, които трябва да бъдат уредени между нашите два клана — отвърна Шигеру. — Случайната ни среща представлява чудесна възможност за преговори. Щом те приключат удовлетворително и за двете страни, ще бъдеш съпроводен до границата.
— Тохан са далеч по-силни от Отори. Въпрос на броени месеци е да ни се подчините. Заповядвам ти да ме закараш до границата незабавно… докато все още е светло.
— Смятам, че двамата сме равни по потекло и ранг — отвърна Шигеру. — Не знам по каква причина си прекосил нашата граница, но понастоящем се намираш в Средната провинция, където нямаш никаква власт. Не виждам друга възможност, освен владетелят Ийда да се съобрази с моите желания. Можеш да го сториш доброволно, или ще те вържем с въжета и ще те отведем като затворник. Изборът остава на владетеля Ийда.
— Кълна се в небесата, че ще видя теб овързан с въжета, преди да умра — отвърна Ийда. — Как смееш да ми говориш по този начин?
— Аз се намирам на собствена земя, наследник съм на своя клан. Мога да говоря както си пожелая!
— На колко си години? — попита Ийда.
— Вече съм мъж. Тази година отбелязах пълнолетието си.
— Да, чувал съм за теб. Ти си се бил с Миура…
— Беше честен бой! — прекъсна го Шигеру.
— О, не се съмнявам, макар че на нас ни изнася да представяме нещата другояче. Убеден съм, че Отори Шигеру никога няма да извърши нещо подло.
Презрението в гласа му накара кръвта на Шигеру да кипне; лицето му пламна. Той положи усилие да овладее гнева си, осъзнавайки интуитивно, че единственият начин да се справи с Ийда е чрез самообладание, спокойствие и вежливост.
— Казаха ми, че си красив — продължи Садаму. — Но красивите момченца се превръщат в малодушни мъже. Те са разглезени от твърде много внимание, докато са малки. Ако ти си най-добрата издънка на Отори, мисля, че няма от какво да се страхуваме.
Шигеру неволно се удиви на наглостта на Садаму — сам, невъоръжен, обграден от врагове, той бе достатъчно самоуверен, за да се държи преднамерено оскърбително.
— Мъжът, който ме е видял да падам… и него сте задържали, така ли?
Шигеру кимна утвърдително.
— Доведете ми го.
— Той все още се намира на мястото, където владетелят Ийда е паднал в пещерата. Ще дойде при нас утре.
Шигеру долови ропот сред хората, които ги заобикаляха, на едва сдържан гняв от обидния тон, гняв, предизвикан от негодуванието на Ийда. Знаеше, че една-единствена негова дума бе достатъчна… даже по-малко — единствен жест… и с Ийда щеше да е свършено. При все това нямаше да убие невъоръжен мъж, нито пък щеше да предприеме каквито и да било действия, които биха разпалили война, преди кланът Отори да е готов за нея.
Ако бе наясно със собствената си уязвимост, Ийда с нищо не го показа. Изглежда, приемаше създаденото положение и не възнамеряваше да пилее нито време, нито енергия в излишна съпротива. Опъна се до огъня, настани един камък под главата си за възглавница и тутакси потъна в сън.
Шигеру неволно се възхити на хладнокръвието му — нямаше съмнение, че Ийда Садаму е смел мъж и страховит враг. Вече бе видял доказателства за неговата безпощадност и жестокост.
Остана да будува заедно със стражите, които стояха на пост. Никой от хората му не спа много, освен Комори, който бе изтощен от спасителната операция. Всички споделяха безпокойството на Шигеру, все едно бяха хванали мечка или тигър и този хищен звяр всеки момент можеше да се нахвърли върху им. Беше мека, спокойна нощ, звездите проблясваха на небесния купол. Точно преди разсъмване се изсипа дъжд от падащи звезди, който накара хората му да ахнат, и суеверните сред тях тутакси се вкопчиха в амулетите си. Шигеру си помисли за небето, за боговете и духовете, които управляваха живота на людете. Бяха го учили, че най-добрата проверка за едно управление е доволството на хората. Ако владетелят е справедлив, земята получава благословията на небесата. Той искаше да осигури справедливост навсякъде в Средната провинция, да осъществи мечтата си да превърне владението в стопанство. Но хора като Ийда заграбваха властта и господстваха над околните само със силата на волята си, със своето желание за мощ, необременено от състрадание или желание за справедливост. Човек или споделя техните възгледи и им предлага подчинението си срещу защита, или въстава срещу тях, противопоставяйки им собствената си воля, по-силна от тяхната. Той беше признателен за тази странна среща. Никога нямаше да забрави как бе видял Ийда Садаму гол и безпомощен.