— Едва ли „слаб“ е дума, която може да се употреби, за да се опише Садаму! — възкликна Кийошиге с усмивка.
След пореден изблик на гняв Садаму отстъпи и писа на баща си. Седмица по-късно Тадао и Масаджи пристигнаха в Чигава и на следния ден бяха предадени на техния баща — владетеля Китано. И тримата тържествено потвърдиха своята преданост към клана Отори и го сториха в присъствието на Садаму, а самият той обеща да съблюдава границите и да не допуска ново нахлуване в територията на Отори. Лекарят се произнесе, че Садаму е в достатъчно добро здраве, за да пътува, и Шигеру го придружи до границата, където бе посрещнат от голям отряд воини на Тохан. Лицата им бяха мрачни под шлемовете и те до един останаха безмълвни при пристигането на хората на Отори, като по никакъв начин не отбелязаха появата им. Водачите скочиха от конете си, за да се прострат по очи пред Садаму, изразявайки своята радост и облекчението си от завръщането му. С рязък глас той им заповяда незабавно да се върнат по седлата и повече да не забавят отпътуването им.
След като конниците прецапаха през реката, която обозначаваше границата, неколцина се обърнаха, за да размахат мечове и да се присмеят на Отори. В отговор лъковете бяха заредени и вдигнати, но Шигеру рязко забрани всякакво отмъщение.
— Нито дума на благодарност! — отбеляза той, след като Садаму и васалите му се отдалечиха в галоп.
— Спечели си враг — отвърна му Ирие.
— Той е Тохан — ние сме си врагове по рождение.
— Но сега той те мрази лично. Ти му спаси живота и той никога няма да ти го прости.
Проливните дъждове започнаха и Шигеру прекара следващите седмици в Чигава. Подкреплението пристигна и по протежение на цялата граница бяха изпратени патрули, които да организират пунктове за охрана до края на есента. Освен това отдели време да проучи земеделските условия в района, заяви на Китано, че данъците са твърде високи и го посъветва да не взима повече от трийсет процента от добива, и прекара два дни в изслушване на най-различни оплаквания, които селяните имаха към чиновниците и търговците.
Придружен от Комори, посети сребърните и медните мини и обсъди възможните начини за повишаване на добива, осъзнавайки наново колко важно е да пази мините далече от Тохан. Щеше с радост да остане цяло лято, но в края на месеца пристигнаха пратеници от Хаги с писмо от баща му.
— Викат ме у дома — рече той на Кийошиге. — Ще ми се да не бях прочел писмото, но след като съм го сторил, предполагам, че трябва да се подчиня.
Той позволи на по-малкия син на владетеля Китано да се върне с него в Цувано, но взе решение Тадао — по-голямото момче — да го придружи до Хаги и да остане там, като по този начин способства за предаността на баща си към Отори.
Осемнайсета глава
Шигеру яздеше към дома във весело настроение, чувствайки, че има всички основания да бъде доволен от резултатите от своите решителни действия. Ставаше все по-известен и тачен от обикновените хора, които излизаха да го посрещат във всеки град и село, обсипвайки него и подчинените му с дарове от храна, плодове и оризово вино. Времето продължаваше да е хубаво и горещо, реколтата щеше да е добра и сякаш всички бяха щастливи.
Но посрещането му в крепостта не беше толкова възторжено. Едва бе слязъл от коня във външния двор, когато лично Ендо Чикара дойде да го посрещне у дома с думите:
— Баща ви иска да отидете при него незабавно.
— Ще се измия и ще се преоблека — отвърна Шигеру. — Последствията от това пътуване…
— Владетелят Шигемори подчерта „незабавно“ — възрази Ендо.
Шигеру подаде юздите на Кийошиге. Двамата младежи размениха погледи. Кийошиге леко повдигна вежди, но не каза нищо.
Сега ще ме накажат, помисли си тъжно Шигеру. Очакваше го, но от това не му ставаше по-леко. Чичовците му бяха разгневени, а баща му — объркан и печален. Недоволството на баща му по-скоро бе причинено от факта, че Шигеру бе действал на своя глава, без да търси съвет или позволение. Чичовците му, чието присъствие дразнеше Шигеру неимоверно, бяха по-разтревожени от онова, което описваха като злополучни резултати — смъртта на Хонда и Маеда, ненужното предизвикателство към Тохан…
— Ако не бях там, Садаму щеше да умре! — възкликна ядно Шигеру. — Поне няма как да изфабрикуват лъжи за неговата смърт. Освен това той се закле пред свидетели да ограничава хората си и да не допуска повече нахлуване в Средната провинция. Ще имаме мир по границата, а и мините в Чигава са защитени.