— Притежава ли някаква специална сила? — попита тя.
— Разбира се, иначе за какво ще ти я давам?
— Имаш ли магии, които да карат мъжете да се влюбват? — попита тя небрежно.
Той я изгледа с любопитство.
— Това ли ти е грижата? Кой е той?
— Никой, просто се чудех.
Той се приведе към нея и прошепна:
— Магии за любов и талисмани срещу влюбване. Цветята имат много способности и ги споделят с мен.
Тя пое обратно с клонка в ръка и усети как ароматът я обгръща. Мина покрай стаята на Харуна и подвикна подигравателно:
— Три дни, значи?
Харуна излезе на верандата.
— Акане, ти се върна! Качи се за момент.
Все още с жълтите цветя в ръка, тя изу сандалите си на верандата. Харуна й прошепна:
— Мори Кийошиге е тук.
Акане влезе в стаята и му се поклони.
— Господарю Кийошиге.
— Акане.
Той отвърна на поклона й и я огледа с нескрит интерес, а очите му искряха закачливо и съучастнически. Неговата вежливост й каза всичко. Не си позволи да се усмихне, а остана да седи с безстрастно изражение и сведени очи.
— Господарят Отори бе много доволен от последното ни сътрудничество — рече Кийошиге. — Той има нова заръка за мен. Трябва да уредя построяването на къща за теб. Владетелят Отори реши, че ще предпочетеш да имаш собствено жилище, вместо да се преместиш в крепостта. Вече говорих с Широ дърводелеца. Той ще дойде утре да обсъди с теб проекта.
— Къде ще я строи? — попита Акане.
— Има едно подходящо място недалеч от крепостта, край плажа, в малка борова горичка.
Акане познаваше мястото.
— Моя ли ще бъде къщата?
— Разбираш уговорката, предполагам?
— За мен това е твърде голяма чест — рече тихо тя.
— Е, всичко е описано — слуги, пари и така нататък. Харуна го прочете и каза, че го одобрява.
— Владетелят Шигеру е изключително щедър — рече Харуна.
Акане издаде недоволно устни.
— Колко дълго се строи една къща?
— Не много, ако времето е хубаво.
— А дотогава?
— Можеш да се върнеш в крепостта заедно с мен, ако нямаш други планове.
Акане се подразни още повече, че според него тя няма какво друго да прави с живота си.
— Вече е почти мръкнало — каза тя. — Никой няма да ме види — не искаше да изглежда, все едно я вмъкват тайно в жилището на Шигеру.
— Ще осигуря факли — рече Кийошиге. — Ще организираме шествие, ако това е желанието на Акане.
Той ме накара да чакам, помисли си Акане. И аз ще го накарам да ме чака. Но само една нощ.
— Трябва да прочета споразумението — извини се тя. — И да го обсъдя с моята майка. Ще го сторя тази вечер, а утре, ако сте така добър да се върнете… малко по-рано, преди залез-слънце.
Тя вече си представяше как ще изглежда — паланкина, слугите с огромни чадъри за слънце, васалите на Мори на коне.
— Добре — съгласи се той.
Харуна донесе чай и Акане му сервира. След като си тръгна, жените се прегърнаха.
— Къща! — възкликна Харуна. — И построена специално за теб от най-добрия дърводелец в Хаги!
— Ще я направя чудно красива — отвърна Акане, която вече си представяше къщата под боровете, заобиколена от постоянния шум на морски вълни. — Още утре сутринта ще се видя с Широ. Той трябва да ми покаже мястото… или изглежда твърде припряно?
— Няма защо да бързаш — каза Харуна. — Не припирай.
Построяването беше забавено от първите тайфуни в края на лятото, но къщата беше на завет, заслонена от планинския хребет, и не беше засегната. Цяла седмица валя като из ведро и слънчобраните бяха заменени с чадъри, когато Акане пое на поредното от трите посещения седмично, които правеше в крепостта. Тъй като връзката й с наследника на клана се задълбочаваше, шествието й ставаше все по-пищно и хората почнаха да се трупат от двете страни на улицата, за да я гледат как минава, все едно беше празник.
Когато нощите почнаха да захладняват и кленовете да се окичват със своята брокатена премяна, къщата бе завършена. Беше построена с фасада на юг, за да улавя зимното слънце, покривът й бе от тръстикови стебла, с дълбоки стрехи и веранди от лакирано кипарисово дърво. Преградите бяха изрисувани от художник — отдавнашен клиент на Харуна. Самата Акане бе спала с него няколко пъти, макар че никой от тях не се връщаше към миналото. По нейна молба той изрисува цветя и птици според сезоните. Акане избра красиви купички и съдини от местните грънчарски изделия, изработени от най-известни занаятчии, постелки и завивки, пълни с копринени пашкули, и украсени с дърворезба подпори за главата.