Выбрать главу

— Ако това е желанието ти, ще се подчиня на теб и баща ми — отвърна Шигеру.

— Майка ти те ревнува от мен! — възкликна Акане, когато Шигеру й разказа за този разговор.

— Да ме ревнува от теб? Та тя дори не те е споменала!

— Страхува се от начина, по който мога да ти въздействам. Решава да се установи в крепостта, за да може да влияе върху избора на съпругата ти, а след брака — и върху самото момиче. Коя е тя впрочем?

— Някаква далечна роднина. Забравих да питам за името й.

— Предполагам, че винаги ще действаш с такова безразличие — рече Акане. — Наистина, жените от твоята класа имат окаян живот.

— Убеден съм, че ще я уважавам. Двамата ще имаме деца, разбира се.

Нощта бе студена и Акане бе наредила да сгреят оризово вино. Сега заръча да донесат нова стъкленица и напълни чашата му; в отговор той напълни нейната и тя я пресуши на един дъх.

— Нещо разстрои ли те? — попита той и й наля за пореден път.

— Какво ще стане, когато се ожениш?

— Предполагам, че уговорката ни ще си остане — той й се усмихна. — Ако искаш, разбира се. Ако ли не, тази къща остава за теб, стига да си благоразумна.

— Благоразумна? Какво означава това?

— Не мога да понеса мисълта да приемаш тук друг мъж — призна той, изненадан от внезапната болка, която изпита, щом си го представи.

— Сам виждаш, никой не е неуязвим за ревността, дори и воините! — възкликна Акане победоносно. — Изглежда, си се привързал към мен.

— Мисля, че го знаеш — отвърна той. — А ти обичаш ли ме дотолкова, че да ревнуваш от съпругата ми?

— Не се шегувай с ревността — рече тя и отпи отново. — Виждала съм жени, обезумели от ревност заради небрежното отношение на мъжете, в които са влюбени. Любовните връзки са просто развлечение за мъжете… за нас, жените, те са целият ни живот.

— Някога била ли си влюбена, Акане?

— Не, и не смятам да го допускам!

Тя видя как по лицето му за миг премина сянка на разочарование. Всички сме еднакви, помисли си тя. Искаме да бъдем обичани, но не и самите ние да отдаваме любовта си.

— А онзи мъж на име Хаято?

— Хаято беше много мил с мен, когато баща ми умря.

— Говорят, че бил направо обезумял от любов по теб.

— Бедният Хаято — въздъхна Акане. — Ако не бях привлякла вниманието ти, и досега щях да живея с него.

Виното развърза езика й и тя стана откровена, но видя, че това не му хареса, и съжали, че се е разприказвала.

— По-добре никой от нас да не се влюбва — рече Шигеру. В тона му отново прозвуча онази студенина, която я изпълваше със страх.

— Владетелю Шигеру, ти си млад, прости ми, че го изтъквам. Аз съм по-възрастна от теб… с три години. Предлагам да се договорим. Няма да се влюбваме, но ще се опитаме да не даваме на другия повод за ревност. Ти трябва да се ожениш, да имаш деца. Трябва да се отнасяш към съпругата си с нужната почит. Но аз също имам някои изисквания към теб и очаквам да ги уважиш.

Той бе учуден от нейната сериозност и се улови, че й се възхищава. Светлината от лампите подчертаваше скулите й — нещо от силата, която се излъчваше от лицето й, му напомняше за жената от Скритите, която бе разговаряла с него все едно му беше равна. Той не знаеше много за онова, което представляваше бракът — собствените му родители живееха отделно един от друг и почти не бе разговарял със съпругите на своите чичовци, уединени в жилищните си помещения навътре в крепостта заедно със своите приближени и слуги. Потърси в съзнанието си и други примери и внезапно си спомни за Отори Ейджиро и неговата съпруга — между тях имаше любов и уважение, жената и нейните дъщери бяха действали свободно и наравно с мъжете. Такова е влиянието на Маруяма, бе казал Ейджиро, и после му бе разказал за владетелката Наоми…

— За какво мислиш? — попита Акане, озадачена от дългото му мълчание.

— За брака, за онова, което се случва между мъжете и жените, за Маруяма, където според мълвата жените имали повече свобода.

— Маруяма ще има съдбата на всички други велики владения — рече Акане. — И Наоми ще бъде последната жена начело на клан.

— Ти си чувала за нея?

— Слушам какво си говорят мъжете, а те казват точно това. Нейният съпруг бил в близки отношения с Тохан, а те ненавиждали идеята жена да има правото да наследява.