— А в ответ Сейшуу ненавиждат ли Тохан? Достатъчно, за да влязат в съюз с Отори? Какво си чула за това?
Идеята за съюз със Сейшуу му хрумваше за първи път, но ако един брак можеше да го обезпечи, щеше да приеме.
— В заведението на Харуна мъжете бъбрят за какво ли не — каза Акане. — Но през половината време не знаят какви ги дрънкат. Повечето от тях никога не са напускали Средната провинция.
— Трябва да изпратим делегация до Маруяма или до Араи в Кумамото — рече замислено Шигеру, разсъждавайки на глас. — Опитай се да разбереш какво е същинското им мнение.
Акане не желаеше да разговаря за политика. Тя повика тихо прислужниците и когато те дойдоха да отнесат съдовете, им нареди да приготвят постелята. Шигеру бе страстен и отзивчив както винаги, но не остана при нея; каза й, че имал да обсъжда някакви дела с владетеля Ирие. След като го изпрати, Акане си легна отново. Беше станало още по-студено, вятърът откъм морето потракваше капаците и стенеше във всеки процеп на стените. Прииска й се да има мъж до себе си, който да я топли, спомни си за Хаято с известно съжаление и после с необичайна тревожност се замисли за бъдещето, което я очакваше. Мъжете наистина се влюбваха в своите съпруги, това не беше нещо необичайно, а и жената в едно семейство притежаваше куп преимущества пред жените за удоволствие. Бе казала на Шигеру, че има изисквания към него, но всъщност нямаше никакви — неговата съпруга щеше да му роди деца, той щеше да ги обича с цялата топлина на природата си и това несъмнено щеше да го накара да се влюби в тяхната майка. Не можеше да понесе мисълта за това. Той ще се влюби в мен, закле се мислено тя.
Не само защото се страхуваше да не бъде изоставена, без да може да си намери нов любовник — мисълта, че той ще е с друга жена, разяждаше сърцето й, независимо от разумните слова, които бе изрекла по-рано. После й мина през ума да отиде при стария свещеник и да подири от него някаква магия, която да направи съпругата му ялова и да накара Шигеру да я намрази.
Беше внимавала да не зачене — Харуна й предоставяше песари, които обезсилваха мъжкото семе, и отвари, ако се случеше кървенето й да закъснее. Знаеше достатъчно за ритъма на своето тяло, за да избягва дни, в които можеше да забременее. Но често си представяше как ражда дете от Шигеру — щеше да е момче, разбира се, невероятно красиво и смело. Неговият баща щеше да го обожава, щеше да го признае и дори да го осинови; той щеше да стане наследник на клана Отори… Ако я обичаше, Шигеру щеше да пожелае да я дари с дете. Мисълта за това я сгря. Тя се сгуши в завивките и потъна в сън.
Шигеру обсъди идеята за брак с Ирие, предлагайки по-тесен съюз с една от великите фамилии на Запада. Последваха разисквания със старейшините, с бащата на Шигеру и неговите чичовци. Междувременно майка му се премести в крепостта, обсеби най-добрите помещения във вътрешността за себе си и засегна своите снахи, които бяха принудени да се изнесат, за да освободят място за нея. По неуловим начин нейното присъствие промени равновесието между владетелите Отори и макар че Шигеру се отнасяше с неприязън към нейната намеса в личния му живот — тя успя да покаже недвусмислено, че не одобрява връзката му с Акане дори без да я споменава и често решаваше, че е жизненоважно да разговаря с него в края на деня, когато той имаше навика да отива в къщата под боровете — все пак й беше признателен за непримиримостта към всякакви опити за политика на отстъпки по отношение на Тохан и най-вече за какъвто и да било наложен от тях брак. Баща му, който понастоящем прекарваше повече време със съпругата си от когато и да било, постепенно изпадна под нейно влияние, започна да споделя възгледите й и да разчита повече на нейните съвети, отколкото на шаманите.
Чичовците му се противопоставиха на идеята за съюз със Сейшуу с доводите, че едно такова съглашение би оскърбило и разгневило Тохан — а и въобще, възразиха те, коя бе подходяща партия? Маруяма Наоми вече бе омъжена; фамилията Араи нямаше дъщери; Ширакава имаха момичета, но те бяха още малки. И така с компромис бе постигнато споразумение, точно както майка му бе споменала в самото начало, че най-добрата стратегия би била в скоро време да се уреди годеж за момиче от клана Отори с твърдението, че става въпрос за отдавнашна обвързаност.
Тя се казваше Янаги Мое — родителите й бяха близки роднини на владетелите Отори и на майката на Шигеру. Живееха в планинския град Кушимото и бяха горда, аскетична фамилия от едно време. Мое бе тяхното най-голямо дете и единствена дъщеря, възпитана във високо мнение за себе си, за семейството си и за предците си. Един брак с Отори бе в пълно съответствие с очакванията й, още повече че тя го възприемаше като нещо, което й се полага. Беше родена една година по-рано от Шигеру и на седемнайсет бе много дребна и крехка, очарователна и грациозна, сдържана по природа, прекомерно покровителствана и закриляна от семейството си, с твърде ограничени познания и интереси към света отвъд стените на къщата на родителите си. Обичаше да чете, пишеше сносна поезия и с удоволствие играеше на дама, макар че така и не усъвършенства уменията си в играта на шах или го. Беше добре обучена да надзирава поддържането на едно домакинство и знаеше как само с няколко думи да докара една прислужница до сълзи. Тайно не хранеше особено добри чувства към мъжете, тъй като имаше няколко по-малки братя, които напълно я бяха изместили от сърцето на майка й.