Годежът се състоя в Ямагата малко преди зимното слънцестоене, а сватбата — в Хаги през пролетта. Събитието бе ознаменувано с пищни тържества — на жителите на града бяха раздадени пари, оризови сладки и вино, песните и танците не стихваха до късно през нощта. Акане слушаше звуците от къщата си с натежало сърце. Забиваше нокти в дланите си, когато си помислеше за него, и си го представеше с булката му. Единственото й успокоение беше амулетът, който бе получила от стария свещеник. Той се бе засмял, когато бе чул желанието й, и бе вперил в нея сериозен, изпитателен поглед.
— Внимавай какво си пожелаваш, Акане. Ще се сбъдне, да знаеш!
За отплата го бе оставила да погали гърдите й, а сега амулетът лежеше заровен в градината заедно с изрязани нокти и кичур от косата на Шигеру, заедно с капчици нейна менструална кръв.
Не видя Шигеру цяла седмица и вече бе започнала да губи надежда, но когато накрая се появи след падането на нощта, придружен само от двама охранители, той тутакси я грабна в обятията си, без дори да чака да приготвят постелята, и я люби с настървено отчаяние, което тя не познаваше у него, но което незабавно разпали възбудата й. После го държа в прегръдките си, докато той плачеше — никога не го бе виждала да плаче — питайки се какво ли се бе случило, което до такава степен да накърни чувството му за собствено достойнство.
Щеше да е неделикатно да любопитства за причините за мъката му. Не каза почти нищо, поръча да донесат вино и му наля. Той бързо обърна няколко чаши една след друга и после възкликна рязко:
— Тя не може да се люби!
— Била е девица — отвърна Акане. — Тези неща искат време. Бъди търпелив.
— И още си е девица — засмя се той горчиво. — Не можах да проникна в нея. Всичко, което правех, й причиняваше болка… и даже ужас. Дърпаше се от мен… изобщо не ме желаеше. Мисля, че вече ме е намразила.
— Тя е твоя съпруга — рече Акане. — Не може да продължава да ти отказва — двамата трябва да имате деца — тя говореше спокойно и тихо, но вътрешно ликуваше. Ще позволя на старчето да впие устни в моите!, даде си дума тя.
— Изобщо не съм го очаквал — каза Шигеру. — Смятах, че мога да й доставя удоволствие, мислех, че ще е като теб!
Акане хвана ръката му и потърка пръсти във възглавничката на палеца му. Харесваше й усещането за мускул под кожата, силен и гъвкав от годините упражнения с меча.
— Какво да правя? — попита той. — Ясно е, че не съм й отнел девствеността.
— Прояви търпение — повтори Акане. — Ако отново нямаш успех, задължение на майка ти е да й даде напътствия. Без съмнение може да й покаже книги, да я успокои, че това е съвсем нормално. Ако всичко се провали, можеш да се откажеш от нея.
— Та да ми се смеят от тук до Инуяма?
— Порежи се и пръсни кръв по завивките — посъветва го Акане. — Ще бъде достатъчно, за да възпре клюките в крепостта. Така ще спечелиш време. Тя трябва да се влюби в теб.
Впери поглед в него, като недоумяваше как една жена с разсъдъка си може да се държи така, и мислено хулеше съдбата, направила негова съпруга Янаги Мое, а не нея. Ако аз бях омъжена за него, как само щях да го обичам! Щях да го направя щастлив, каза си тя.
Може би амулетът притежаваше по-голяма мощ, отколкото Акане бе предполагала; може би проявата на неговата уязвимост я бе размекнала, но изведнъж се улови, че е започнала да трепери, обзета от непонятен и непреодолим страх. На ръба съм, помисли си тя. Не бива да се провалям. Как само ще страдам, ако го допусна. И все пак защитните й сили изглеждаха тъй вяли и оскъдни, особено в сравнение с неговите потребности.