— Разбира се, ще те придружа, когато решиш да тръгнеш. Според мен едно такова начинание има много достойнства. Предполагам, че и Ийда прави опити да се сближи с фамилията Араи, макар че те имат история на противоречия с Тохан и никога не са сключвали политически бракове с тях. Жалко, че нямаш сестри, тъй като Араи имат четирима или петима синове и засега никой от тях не е женен. Без съмнение Ийда им избира съпруги!
Той се втренчи в Шигеру и каза:
— Твоята жена още ли не е забременяла?
Шигеру поклати глава.
— Надявам се, че няма проблеми. Чичовците ти имат твърде много синове, за разлика от теб и баща ти. Разбира се, ти си женен отскоро, има много време. Но трябва да поостанеш вкъщи при жена си, това е единствената ми задръжка по отношение на скорошното отпътуване. Виж дали не можеш да останеш достатъчно дълго, за да й направиш дете, преди да заминеш — завърши през смях Ирие.
Шигеру не му отвърна, а и изобщо не му беше до смях. Според него в положението нямаше нищо смешно. Тъгуваше за Акане и тръпнеше в нетърпеливо очакване отново да е с нея, но изпитваше неприязън да види Мое и за пореден път да се опитва да преодолява нейните страх и студенина. Понякога се улавяше, че иска тя да умре и да изчезне от живота му, но после биваше обзет от мъчително чувство за вина и неловка жалост към нея.
— А може и да я вземеш със себе си — продължи Ирие. — Нали още не е гостувала на родителите си след сключването на брака ви? Това може да се окаже добра възможност. Освен това чувството за волност при пътуването, удоволствията, с които е съпроводено, може да спомогнат за зачеването на дете. Виждал съм го да се случва.
— Аз се питах дали да пътувам официално, или да тръгна без отличителни знаци само с теб и още неколцина спътници. Ако целта на пътуването ми е да съпроводя съпругата си до дома на родителите й и да отведа Такеши в Тераяма, мога да пътувам открито, без излишно да предизвиквам подозренията на Тохан.
— Можем да организираме някакво подходящо празненство и да поканим фамилиите Сейшуу да ни гостуват — предложи Ирие.
— А те ще дойдат ли?
— Ако се използва правилният език, смятам, че ще го сторят.
— А ако Ийда Садаму научи за това, ще реши ли, че заговорничим срещу него?
— Той вече го смята — отвърна кратко Ирие.
— Все едно, според мен трябва да проводим тайни пратеници — рече Шигеру. — Можем ли да го сторим, без това да се знае в Хаги? Имаш ли отделни хора, на които можеш да се довериш? — спомни си за един свой по-ранен разговор с Ирие. — Почти ми се иска да можехме да наемем членове на Племето.
— Не е необходимо. Куп търговци от Хаги продават свои стоки на Сейшуу, съществуват и множество фамилни връзки… има няколко линии, които можем да проучим.
— Разбира се! — възкликна Шигеру. — Съпругата на моя братовчед Отори Ейджиро е от Сейшуу. Той би могъл да стане добър посредник. Веднага щом се приберем у дома, ще му пиша.
Господарката Отори — майката на Шигеру — бе разтревожена също като владетеля Ирие от неуспеха на своята снаха да зачене, особено след като тя самата бе избрала момичето, и чувстваше, че е нейна отговорност да я превърне в съвършена съпруга и майка. Мое бе почнала да губи хубостта си — слабееше и ставаше все по-бледа — поради което господарката Отори се опасяваше, че видимото й нещастие ще тласне сина й в обятията на Акане, която с всеки изминал ден ставаше все по-привлекателна и изкусителна. Трагедията около смъртта на Хаято не я бе опетнила със скандал — хората смятаха, че случилото се само доказва колко е желана и колко несъмнена е предаността й към Шигеру. Милостта, проявена към децата на Хаято, бе възприета като резултат от нейната състрадателна намеса, а подобно изпълнение на задълженията към един бивш любовник бе посрещнато с безспорно одобрение. Цялата тази нараснала популярност вбесяваше господарката Отори. Повече от всичко тя се страхуваше, че Акане ще забременее от Шигеру, че нейният син ще признае детето им, а подобно бедствие можеше да се предотврати само ако Мое зачене законен наследник.
Тя даваше съвети на Мое как се ухажва един съпруг, снабдяваше я с илюстрирани книги, които описваха интересно разнообразие от техники и положения; дори повика Чийо да се грижи за младата жена, тъй като не беше забравила собствената си неспособност да износи докрай живо дете, от което изход бе намерила именно Чийо.
Мое разгледа илюстрациите с отвращение, тъй като те показваха точно онова, от което се страхуваше най-много — неудобните и срамни положения, проникването, обладаването. Плашеше я и резултатът, макар и да знаеше, че всички очакваха от нея именно това и само това. Изпитваше непреодолим ужас от раждането и се измъчваше от предчувствието, че то ще я убие.