Чийо имаше собствени разбирания за това къде може да е проблемът. Тя съзираше в Мое една неразбудена жена, незапозната с центровете на удоволствие на собственото й тяло, твърде потисната и твърде себична, за да открие тези на съпруга си. Това я изпълваше с тревога заради младия мъж, когото бе отгледала от люлката, а и си даваше сметка за политическите последствия, които можеха да се окажат гибелни за целия клан.
Тя свари чай, който притежаваше твърде силен упойващ ефект, приспивателен и едновременно с това предизвикващ халюцинации. Убеди Мое да го изпие и когато отварата започна да действа и момичето вече се унасяше, мушна пръсти между краката й и установи, че хименът й все още е неразкъсан. Макар и упоена, Мое изпадна в паника от самия допир. Мускулите й се свиха и сковаха, обзета от ужас, тя извика:
— Не ме наранявай, моля те, не ми причинявай болка!
Чийо се опита да я успокои с галене и ласки, но въпреки усилията си не можа да предизвика естествено овлажняване. Възнамеряваше сама да разкъса химена, но мембраната се оказа необичайно здрава и дори гладкият намаслен дървен фалос не можа да я пробие.
Мое нямаше ясен спомен за онова, което се случи след това, само смътно чувство за грубост и насилие. Започна да си мисли, че някакъв демон я е споходил онази нощ и си е легнал с нея, от което страховете й се усилиха — че е изневерила на съпруга си, че ще роди дете от зъл дух и тогава всички ще станат свидетели на срама й. Щом Чийо я доближеше, тя се разтреперваше и не искаше да приема приготвени от нея храна и напитки. Господарката Отори започна да я презира и да се отнася с нея още по-безцеремонно.
Мое посрещна с противоречиви чувства вестта за неизбежното завръщане на съпруга си. Беше се насладила на почивката по време на неговото отсъствие, особено след като знаеше, че той е далече и от Акане, но беше дълбоко нещастна и достатъчно умна, за да си даде сметка, че единствената й надежда за щастие се крие в помиряването с мъжа й.
Същата вечер нейната свекърва се втурна в стаята й със същата идея наум.
— Трябва да се издокараш за него. Той ще дойде право при теб. Трябва да сториш каквото иска и най-вече да му угодиш.
Чийо отведе Мое в банята, изтърка кожата й с трици, след това намаза тялото й с благовонни масла — ароматът на жасмин, нахлул в ноздрите й, бе тъй силен, че й се зави свят. Косите й бяха сресани грижливо и оставени да се спускат върху раменете й. Беше облечена в нощна роба от коприна. Вниманието към нея я поласка и докато седеше в очакване, за първи път почувства приятна болка между краката си и пърхане от вълнение в корема си. Отпи глътка вино и почувства как кръвта запулсира във вените й.
Всичко ще е наред, помисли си тя. Няма да се страхувам от него. Няма повече да го мразя. Трябва да го обичам, да го желая.
Нощта падна, часовете минаваха един след друг, но Шигеру не идваше. Накрая тя каза на Чийо:
— Вероятно се е забавил по пътя.
В този момент от съседната стая се разнесе гласът на Такеши, който поздравяваше майка си.
Няколко мига Мое не помръдна. После вдигна стъкленицата с вино и я запрати през стаята. Тя се удари в една от изрисуваните прегради, без да се счупи, но виното се разплиска и остави грозно петно върху моравите цветя.
— Отишъл е при Акане! — възкликна тя.
Когато разбра, че Шигеру идва направо при нея, без дори да е отишъл в крепостта, Акане бе обзета от радостно въодушевление. Гледката, която представляваше — целият прашен и мръсен от пътуването, усмивката му, когато я поздрави — всичко това тутакси разсея по-голямата част от тревогата й. Тя се засуети около него, все едно ужасена от вида му, скастри го шеговито, а после отиде лично до пристройката на банята, за да помогне на прислужницата да изтрие гърба му. Изплакна тялото му до най-малката подробност, като си мислеше с тръпнещо очакване за мига, в който ще го почувства до себе си… скоро, но не прекалено. Искаше да забави този момент, чувствайки как собствената й кожа настръхва, а мускулите й омекват до премалялост от желание. Беше минала малко повече от година, откакто се бяха любили за първи път, след неговото завръщане също като тази вечер от източната граница. Заръча да приготвят същата храна — студена, лепкава, сочна. Нощта настъпи и тя нареди да запалят лампите, без да откъсва очи от него, докато той ядеше и пиеше. В тази година се беше променил, беше възмъжал. Заслугата е моя, помисли си тя. Аз го научих как да бъде мъж.