Откри в себе си способността да се преструва. Възприе външност, която изглеждаше приветлива, блага и спокойна. Но под тази маска се криеше съвсем друга личност — бдителна и неуморна. Сега суровото обучение в Тераяма започна да дава своите резултати. Нуждаеше се от съвсем малко сън, можеше да изтърпява безкрайни съвещания, както и спешните действия по границата. Свикна да взема бързи решения, никога да не съжалява за тях и да предприема незабавни мерки за осъществяването им. Решенията му неизбежно се оказваха правилни, което му спечели доверието на воини, търговци и земеделци. Сега имаше нова идея, която възнамеряваше да осъществи — съюз, който щеше да донесе мир в Трите провинции и да защити Отори от Тохан. Беше тъй сигурен в справедливостта и смисъла на своя стремеж, че усещаше как може да го претвори в реалност само със силата на волята си.
Тази нова способност да скрива истинските си чувства му помагаше да поддържа привидна хармония със своята съпруга по време на пътуването. Мое с облекчение избяга от гнета на живота в женското крило на крепостта, но нямаше слабост към пътешествията, не проявяваше интерес към конете и намираше движението на паланкина за неприятно. Тревожеше се заради опасностите, съпътстващи едно такова пътуване — болест, разбойници, лошо време — а дребните неудобства, свързани с бълхи, задушни помещения и студена вода, я дразнеха. Шигеру прекарваше колкото бе възможно по-малко време в нейната компания, макар че се отнасяше към нея с неизменна вежливост. Квартирите с техните паянтови прегради не насърчаваха интимност и макар и да знаеше, че трябва да се вслуша в съвета на Ирие и да продължава с опитите да я спечели, въпреки собствените си думи към Акане и най-добрите си намерения, не прояви и най-малко желание за близост. Възнамеряваше да я остави да изкара зимата при родителите си; през пролетта, когато се върнеше в Хаги, може би щяха да успеят да започнат отначало. Щеше да се отърси от тревогата за нея и да се съсредоточи върху подготовката за войната, която, смяташе той с растяща увереност, щеше да избухне през следващата година.
Напусна къщата на владетеля Янаги в Кушимото с искрено облекчение и пое към Тераяма по обратния път към дома. Щеше да остави брат си в храма. Беше водил Такеши навсякъде със себе си, държеше момчето да види провинцията и да се срещне лично със семействата на васалите, с надеждата да сподели с него своите идеи за владението като стопанство, необходимостта да издържа воини, които да отбраняват земите им. Такеши беше проницателен, когато ставаше въпрос за оценяването на реакциите на Китано например, освен това се разбираше добре с момчетата от фамилията Янаги, но беше очевидно, че проявява по-голям интерес към мечовете и конете, или поне така твърдеше самият той. Шигеру отвърна, че без ориз няма да имат нито едното, нито другото — героизмът на воина ставаше излишен сред гладуващите, а подготовката за война включваше колкото обучаване и въоръжаване на мъжете, толкова и обработка на земята. Само че той почти не намери подкрепа за това свое виждане сред управляващите фамилии, ако не се смяташе тази на Ейджиро; повече ги интересуваше как могат да се увеличат данъците — земеделските методи бяха остарели и ако имаше нововъведения, те бяха ограничени и противоречиви. След като войната бъдеше спечелена, щеше да промени уредбата на цялото владение, обеща си Шигеру. Но сега най-важната задача бе да обезпечи предаността и бойната готовност на целия клан. А това можеше да бъде постигнато чрез потвърждаване на верността и без всякакво противопоставяне.
По време на пътуването той бе споменал, че възнамерява да остане две вечери в Цувано, където владетелят Китано и неговите синове го посрещнаха с хладно уважение. Близкото приятелство, което Шигеру бе имал с Тадао и Масаджи, изглежда, се бе изпарило, след като Шигеру бе изискал тяхното връщане от Инуяма предишната година. И тримата повториха своята клетва за вярност и докладваха подробно за войниците, които бяха изпратили по източната граница.
— Малко съм изненадан, че синовете ти са в Цувано — рече Шигеру. — Очаквах да са в Чигава до началото на зимата.
— Майка им се разболя — отвърна благо Китано. — В един момент се страхувахме за живота й.
— Радвам се да я видя отново в цветущо здраве! — рече Шигеру.