— Ако мога да ви предложа един съвет, владетелю Шигеру, по-добре е повече да не провокирате Ийда Садаму. До нас достигнаха куп сведения за това колко се е настроил срещу вас. Дали сте му основание да ви ненавижда.
— Той не пропуска повод да оправдае собствената си агресия и жаждата си за власт — отвърна Шигеру. — Знае, че не се страхувам от него.
— Трябва да сте наясно, че областта Цувано страда най-много от нападенията на Тохан.
— Още една причина да се осигури нейната защита.
Думите на Китано останаха в съзнанието му и след като напусна Цувано. Бяха го накарали да изпита странно безпокойство. Искаше да продължи да пътува на юг и да се срещне отново с Ногучи Масайоши. Споменът за първата им среща също го караше да се чувства неловко. Ногучи бе съпроводил синовете на Китано до Инуяма — оттогава Шигеру не бе получавал сведения за действията му извън официалните взаимоотношения, обусловени от положението им в клана, плащането на оризовия налог и други данъци върху доходната търговия през Хофу. Мацуда бе описал Ногучи като страхливец и нагаждач и бе нарекъл както него, така и Китано прекалено практични. Трябваше да настоя момчетата да дойдат с мен в Хаги, помисли си той… само да имах време да отида до Хофу!
Един следобед някъде към края на десетия месец, когато вече пътуваха обратно към Ямагата, Такеши, който яздеше отпред заедно с Кийошиге, се върна в лек галоп при Шигеру.
— Реших, че може да искаш да знаеш — мъжът, когото пратихме в Чигава, обгореният, е отпред на пътя. Не си представям, че ще пожелаеш да говориш с него, но… е, съжалявам, че се отнесох с него толкова зле, след като се ползва с твоето благоволение, затова се опитвам да оправя нещата.
Шигеру възнамеряваше да нареди на Такеши да прати някой слуга, който да попита за здравето на мъжа и да му даде храна, но красотата на есенния ден и ведрото настроение, което го бе обзело, след като остави Мое при родителите й, внезапно го подтикнаха да изрече:
— Ще спрем за известно време да си починем. Кажи на младата жена да доведе чичо си при мен.
Под дърветата в малка горичка бързо изникна импровизиран лагер с постлани на земята рогозки и поставени върху тях копринени възглавници, със запалени огньове и кипяща вода. На Шигеру бе предоставен малък стол. Такеши седна до него и двамата пиха чай, който родителите на Мое му бяха дали, набран от южните склонове на Кушимото, похапнаха пресни сливи и мармалад от кестени.
Въздухът бе чист и свеж, слънчевите лъчи все още пръскаха топлина. Дърветата гинко в горичката разпиляваха своите листа в златиста феерия.
Той не може да види нищо от това, помисли си Шигеру със съжаление, когато момичето поведе Несуторо към него.
— Чичо, владетелят Отори е тук — чу я той да шепне, докато му помагаше да коленичи.
— Владетелят Отори? — мъжът вдигна лице, сякаш се опитваше да го види с последните остатъци от зрението си.
— Несуторо — той не искаше да оскърбява със съжаление човек с такава смелост, — радвам се, че се придвижвате успешно.
— Благодарение на вашата доброта, господарю.
— Поднесете му чай — нареди той и слугите пристигнаха с дървена купа. Момичето я пое от тях и положи ръцете на чичо си около нея. Той се поклони с благодарност и отпи.
Движенията на момичето бяха сръчни и грациозни. Шигеру долови, че Такеши я наблюдава, и си спомни как той самият бе усетил, че жените привличат погледа му. Само че Такеши беше твърде млад! Нима щеше да се окаже преждевременно развит и в това, както във всичко останало? Трябваше да си поговори с него, да го предупреди за опасностите от увлечението. Но момичето бе привлекателно и му напомни за Акане, за това колко му липсваше.
— Какво ще правиш, като стигнеш до Маруяма? — попита той.
— Вярвам, че Тайния има някакви планове за моя живот — отвърна мъжът. — Той ме пощади, по неговата воля стигнах чак дотук — на лицето му се появи усмивка и белезите и слепотата вече не изглеждаха тъй отблъскващи.
— Радвам се, че ви видях — рече Шигеру и нареди на слугите да дадат на момичето няколко оризови питки. — Грижи се за него.
Тя кимна и сведе глава в признателност, изглежда, обзета от твърде голямо благоговение, за да говори.
Несуторо рече:
— Нека Той ви благослови и закриля вечно.
— Благословията на техния бог звучи по-скоро като проклятие — отбеляза Такеши, когато възобновиха пътуването си.