Шигеру се обърна на седлото, за да хвърли последен поглед към момичето, което водеше слепеца по пътя. Осветена от следобедното слънце, прахта около тях представляваше златиста мъгла.
— Надявам се оттук нататък в живота му да има само сигурност и радост. Но всъщност може ли човек да се съвземе след такова страдание?
— По-добре е да сложиш край на живота си… и е далеч по-достойно — заяви Такеши.
— На Скритите им е забранено да посягат на живота си — поясни Кийошиге, — както и да убиват.
Това бе в пълна противоположност с всички убеждения, в които бе възпитан Такеши. Шигеру си даваше сметка, че идеята му е непонятна. Той самият не бе сигурен, че я разбира. При все това му се струваше неправилно именно онези, които не желаят да отнемат живот, да бъдат изтезавани и убивани — беше като безпричинно избиване на жени и деца, или като посичане на невъоръжен човек. Той бе виждал лично резултатите от необузданата кръвожадност и жестокост и сега осъзна мъдростта, която бе попил от Мацуда Шинген. На воина бе предоставено правото да убива; класата му обожаваше Пътя на меча. Но правото влечеше след себе си отговорности, а любовта към Пътя на меча не биваше никога да се превръща в любов към убиването само за себе си. Надяваше се през следващата година Такеши да научи и това.
Пред Ямагата бяха посрещнати от Нагаи Тадайоши, който бе показал на Шигеру толкова много от града, околността и архивите и на двете през време на пребиваването му там преди две години. Нагаи бе суров и затворен човек, но не можа да скрие удоволствието си от срещата. Шигеру също бе доволен да го види отново, смяташе, че може да му има пълно доверие и се радваше, че е пристигнал в Ямагата — града, с чиито жители се бе сближил толкова много.
Ежегодната работа по управлението отнемаше часове наред всеки ден. Шигеру се посвети с голямо търпение на тези дела, твърдо решен да не напуска Ямагата, преди да е получил вест от Ейджиро, синовете му или Харада относно резултата от техните преговори. Първоначално Такеши също присъстваше на съвещанията, но виждайки отегчението му и с опасенията, че ще изчерпи твърде скоро вниманието и дисциплината, които ще му бъдат нужни в Тераяма, Шигеру му позволи да отиде с Кийошиге и останалите капитани да прецени възможностите и готовността на войската на Ямагата — задача, която Такеши прие с радост.
Срещаха се вечерта да се изкъпят и да хапнат, после Кийошиге се оттегляше, за да почувства града, както сам казваше. Шигеру не позволяваше на Такеши да ходи с него, тъй като беше наясно, че градът се усещаше предимно в къщите на удоволствията, сред хубавиците на Ямагата, но пък намираше за много полезна информацията, която Кийошиге събираше по тези места. С известна неохота Нагаи бе предположил, че Шигеру също ще иска да се запознае с някои красиви жени, но той бе отказал. Изглеждаше ненужно оскърбително по отношение на съпругата му, а и самият той осъзна, че не желае да наранява Акане, като нарушава обещанието си да не я кара да ревнува. Освен това отказът му така зарадва Нагаи, че дори само заради това си струваше.
Тъй че когато рано една сутрин Кийошиге изпрати съобщение, че се е върнал с някаква жена, която според него Шигеру трябва да види, първоначално Шигеру бе с нагласата да откаже. Съвещанията през деня бяха дълги и изтощителни, той беше гладен и го болеше глава. Нямаше никакво намерение да спи с жената, доведена от Кийошиге, колкото и да е привлекателна, и затова нямаше смисъл да се вижда с нея. Изпрати отговор със съответното съдържание, но час по-късно, когато привършваше с вечерята си и разговаряше с Нагаи за задачите през следващия ден, Кийошиге лично пристигна в стаята му и пи вино заедно с тях.
— Когато приключиш, владетелю Шигеру, моля те да ми отделиш няколко минути. Това момиче ще те заинтригува, обещавам. Тя е от Кумамото; свири на лютня и пее. Мисля, че песните й ще ти харесат.
Кумамото — домът на Араи.
— Може да се присъединя към вас за малко — отвърна той.
— Ние сме в „Тодоя“ — рече Кийошиге. — Ела, когато решиш, ще те чакаме цяла нощ!
Нагаи седеше безмълвен и слушаше с неодобрително изражение. Шигеру съжаляваше за накърняването на безупречната си репутация, но беше по-важно да запази в тайна преговорите със Сейшуу. Той не тръгна веднага, тъй като не искаше да засяга по-възрастния човек; двамата разговаряха още около час, първо за управленски дела, а после, след третата стъкленица вино — за любовта на Нагаи към градинарството. Накрая Шигеру стана и му пожела лека нощ. Отиде до нужника да се облекчи, след което викна двама стражи да го придружат, мина през вътрешния двор и се отправи към портите на крепостта.