Крепост може би бе малко пресилено, макар че основите и стените около рова бяха от камък. Разположен в сърцето на Средната провинция, град Ямагата никога не бе връхлитан от вражи войски и не бе строен с цел отбрана. Шигеру мислеше за това, докато прекосяваше моста над рова. Постройките на резиденцията до една бяха от дърво. Намираха се зад зидове и здрави порти, но той виждаше колко лесно можеха да бъдат превзети. Говореше се, че самият Ийда Садаму строи могъща крепост в Инуяма. Дали не беше необходимо Отори да укрепят своите градове по същия начин? Трябваше да го обсъди с Нагаи.
Течеше втората половина от часа на глигана27. Нямаше луна, но съзвездията блестяха ярко в студената ясна нощ. Във въздуха се долавяше мирис на мраз, дъхът на хората бе станал видим, а от повърхността на реката се издигаше лека мъгла. На брега папурите стърчаха подобно на копия, а дългите клони на върбите, почти оголели, се виеха в бледата мъгла.
Градът бе утихнал, повечето хора вече спяха. Само пред няколко странноприемници и къщи на удоволствията все още горяха лампи, които пръскаха наоколо топло оранжево сияние. Отвътре долиташе музика, жени пееха, мъже се смееха с извисяващи се заради виното гласове.
„Тодоя“ се намираше на речния бряг. Верандите й стърчаха над водата, по ъглите на стрехите и по носовете на дългите лодки, завързани отдолу, бяха окачени лампи. На верандите бяха изнесени мангали с дървени въглища и няколко души, увити в животински кожи, седяха отвън и се наслаждаваха на великолепието на есенната нощ. Пред главния вход стояха двама души от охраната на Кийошиге; щом познаха Шигеру, единият от тях викна на едно от момичетата вътре да доведе Кийошиге, а другият коленичи, за да изуе сандалите на господаря.
Кийошиге пристигна, отправи към него многозначителна усмивка и го отведе в една стая в задната част на къщата. Беше уединено помещение, запазено за специални гости, просторно и уютно, отоплявано от два мангала с дървени въглища, макар че вратите към градината бяха отворени. Нощта бе спокойна и безветрена. От малък фонтан се стичаше вода и ромолеше леко, наподобявайки приглушен камбанен звън. От време на време се долавяше тихо шумолене, някой лист се отронваше и падаше на земята.
До един от мангалите бе коленичила млада жена на около седемнайсет години. Беше дребна, но не тънка и крехка като съпругата му. Нозете й бяха силни, почти мускулести, а под робата й тялото й бе плътно и стегнато. Щом Шигеру влезе в стаята, тя се поклони доземи и вдигна глава едва след като Кийошиге й нареди да го стори. Остана със сведен поглед, цялото й поведение бе хрисимо и изискано, но Шигеру заподозря, че е престорено. Подозренията му се потвърдиха, когато тя го погледна, срещна погледа му, но не отвърна своя. Очите й бяха необичайно проницателни и интелигентни. Тя е повече от това, което изглежда, помисли си той внезапно. Трябва да внимавам какво говоря.
— Владетелю Отори — рече тя, — за мен е голяма чест — гласът й бе мек, овладян, езикът — официален и вежлив. При все това тя се намираше в къща за удоволствия, където присъствието й му изглеждаше неуместно. — Казвам се Шизука.
Отново долови притворство — името означаваше спокойствие, но той чувстваше, че тази жена е твърде далече от покоя. Тя наля вино на него и Кийошиге.
— Разбрах, че си от Кумамото — рече той, все едно подхващаше непринуден разговор.
— Майка ми живее там, но имам много роднини в Ямагата. Фамилното ми име е Муто. Владетелят Отори може би е чувал за тях.
Той си спомни, че в архивите на Нагаи фигурираше търговец с такава фамилия — производител на соеви продукти — и дори се сети къде се намира къщата му.
— Значи си дошла на гости при роднините си?
— Често идвам в Ямагата с тази цел — тя хвърли поглед към Кийошиге и сниши глас. — Простете, господарю Отори, че ще се приближа. Не искаме да бъдем чути от неподходящите хора.
Тя се примъкна към него, докато се озоваха коляно до коляно. Той долови аромата й и неволно си помисли колко е привлекателна; когато говореше, гласът й не бе загубил женствената си нотка, но думите й бяха прями и делови, като на мъж.
— Вашият роднина Отори Данджо дойде в Кумамото преди две седмици. Той е връстник на Дайичи — големия син на владетеля Араи. Двамата се запознаха в Маруяма още като момчета; и двамата бяха обучавани от Сугита Харуки. Но аз предполагам, че господарят Отори е наясно с това.