— Знам, разбира се, че майката на Данджо е от фамилията Сугита. Но нямах представа, че вече се познава с Араи Дайичи.
— Двамата с Данджо бяха радостни, че се виждат отново, а владетелят Араи беше много доволен от добрите новини за здравето на владетеля Отори. Аз също съм близка с владетеля Араи — продължи Шизука. — Затова съм тук. Пристигнах по негова молба.
Близка? Какво искаше да каже? Че са любовници? Че е признатата му куртизанка, както Акане бе неговата? Или бе шпионка, пратена от Ийда да му устрои капан и да го подлъже да си разкрие плановете?
— Надявам се, че ще имам удоволствието да се срещна лично с владетеля Араи — каза той уклончиво. За момент се почувства като символа на Отори — чаплата, която се взира в непрозрачната вода, очаквайки нещо да се раздвижи, за да устреми към него клюн.
Тя се взря в него открито, после бръкна в диплите на робата си и извади малък свитък.
— Имам писмо от него. Той придружи Данджо обратно до Киби, от другата страна на границата.
Шигеру пое свитъка, разгъна го и видя яркочервения печат с инициалите на Араи.
— Владетелят Араи казва, че е научил за пребиваването ми в Ямагата и ме кани да го посетя, тъй като по стечение на обстоятелствата се намира в Киби — поясни Шигеру на Кийошиге. — Предлага да отидем на лов с ястреби в равнината.
— Ловът с ястреби е много популярен — отбеляза Кийошиге. — Стига някой да не бъде погълнат от земята.
— Защо е изпратил писмото по теб? — попита Шигеру. — Можеше да проводи пратеник.
— Повечето пратеници просто щяха да ви го доставят — отвърна тя. — А аз първо трябваше да ви видя и…
— И какво? — не знаеше дали да го възприеме като оскърбление, или като нещо забавно.
— И да реша дали да продължим нататък.
Той бе изненадан от нейната дързост и от самоувереността й. Говореше като един от висшите съветници на Араи, а не като наложница.
— И ти реши доста бързо — рече той.
— Умея да преценявам хората. Смятам, че владетелят Отори заслужава доверие.
А ти?, помисли си той, но не го каза.
— Поемете към Киби утре. Точно след дървения мост има светилище на лисичето божество28. Там ще ви чака конник. Последвайте го на югозапад. Елате само с няколко души и нека всички знаят, че отивате на езда за удоволствие.
— Трябва да намерим ястреби — каза Шигеру на Кийошиге.
Той кимна.
— Ще се погрижа.
— Ще бъде един чудесен ден за лов с ястреби — рече жената на име Муто Шизука.
Двайсет и четвърта глава
След безкрайните часове на обсъждания, четене, съвещания и отчети Шигеру с радост пое на път рано, яздейки със своя приятел и с брат си, в едно наистина прекрасно утро на един от онези дни в края на есента, когато последната топлина на лятото и първият студ на зимата се сливат в съвършено равновесие. Тревите бяха жълтеникави и ръждиви, последните листа искряха в златисто и оранжево; небето бе тъмносиньо, но планинските върхове вече бяха заскрежени.
След няколкото дни липса на движение черният му кон Карасу беше енергичен и нетърпелив. С тях яздеха още трима души, в това число и соколарят, който носеше птиците на пръчката им. Те също бяха жизнени и дейни. Четвърти човек водеше няколко коня, тъй като Киби бе на половин ден езда и те със сигурност трябваше да пренощуват някъде или дори да спят на открито — за последен път, помисли си Шигеру, преди настъпването на зимата.
Широка река, течаща между плодородни оризища, бележеше границата между Средната провинция и запада, но тя не беше охранявана по начина на Тохан. Сейшуу и Отори никога не бяха воювали помежду си. Сейшуу, които представляваха група от няколко големи клана, понякога имаха дрязги помежду си, но никога не се бяха съюзявали, за да се сражават срещу общ враг. Сред тях не се открояваше властна фамилия, която да господства над останалите, както Ийда господстваха сред Тохан.
Реката бе плитка и спокойна, макар че през време на пороищата напролет ставаше буйна и пълноводна. Двата й бряга се свързваха посредством дървен мост, а на отсрещната страна Шигеру видя ограждаща светилището горичка, чийто листак в този ден изглеждаше като пожар на фона на сивата лента на реката и на бледокафявите стърнища. Малки бели статуи на лисичето божество блестяха като лед сред искрящите листа.
Сред дърветата, както бе обещано, чакаше конник. Той вдигна ръка за поздрав, след което безмълвно обърна коня си и пое в лек галоп на югозапад, отдалечавайки се от реката и пътя.
28
Пратеник на шинтоисткото божество Инари и покровител на изобилието за земеделци и търговци. — Б.пр.