Започна да играе тази роля у дома. Отказа се от всякакви официалности в къщата, за неудоволствие на майка си, започна да носи вехти, семпли дрехи и да се занимава с поддържане на градината и на имението й. Разговаряше с всеки, който проявяваше готовност да слуша, за експериментално земеделие през време на предстоящия дъждовен период, за това какъв е най-добрият начин за възпиране на гъсеници, пеперуди и скакалци; подобна работа бе необходима, тъй като предишната година бе мъчителна за цялата провинция и хранителните запаси бяха почти изчерпани. Не остана незабелязано, че докато Шигеру се занимаваше с възстановяването на земята, за да могат хората да се нахранят, Шоичи и Масахиро живееха в лукс, разширяваха и ремонтираха резиденцията си в крепостта и не правеха никакви отстъпки в изискванията си за налозите. Занаятчии и художници работеха със златен варак, абанос и седеф, докато по улиците на Хаги всяка седмица умираха по петстотин души.
Трийсет и седма глава
— Разбира се, това бе голямо облекчение за Садаму — заяви Кикута Котаро на Муто Кенджи. Повече от година след битката при Яегахара господарите от Племето се бяха срещнали по предварителна уговорка в пристанищния град Хофу, понастоящем прехвърлен на доскорошния васал на Отори — предателя Ногучи. — Ако Шигеру се бе сдобил със син, последван от други здрави деца, това щеше значително да засили опасенията на Садаму. Или поне така ми бе докладвано в Инуяма.
Шизука наля още вино в купичките и мъжете отпиха жадно. И двамата бяха нейни чичовци — Котаро по майчина линия, а Кенджи — по бащина. Тя слушаше внимателно техния разговор, като прикриваше чувствата си, които по отношение на владетеля Шигеру бяха доста сложни. Така и не успя да си прости напълно, задето го бе предала. Сега я прониза жалост към него; запита се дали скърби за смъртта на съпругата си и предположи, че сигурно е опечален от загубата на детето си, макар и дъщеря. С чувство на гордост си помисли за собствения си син, вече на шест месеца — здраво, жизнено и преждевременно развито дете, копие на баща си Араи Дайичи. Спеше в друга стая, но всеки път, когато не бе пред очите й, сърцето й болезнено се свиваше, а гордостта й бе примесена с непрестанна тревога за него, от която гърдите й се напрягаха и кърмата й потичаше.
Изпита известен срам заради тази своя сантименталност — тя, която винаги бе хвалена за своето коравосърдечие и за липсата си на емоции, така ценени от Племето. Притисна с ръце гърдите си с надеждата, че млякото няма да избие по дрехата й или да замирише, с ясното съзнание, че и двамата мъже в стаята тутакси ще доловят промяната в миризмата й.
И наистина Кенджи й хвърли един от своите подигравателни, язвителни погледи, докато Котаро продължаваше:
— Но заплахата от евентуални бъдещи синове убеди Садаму, че предишната година е допуснал грешка, като не е настоял Шигеру да бъде екзекутиран. Сега е още по-обсебен от него. Единствено смъртта на Шигеру ще го освободи и ще му донесе покой.
— А защо го е пощадил по-рано? — попита Шизука.
Никой от тях не бе привърженик на владетеля Ийда, но Котаро живееше в Инуяма, имаше там собствени шпиони и често работеше с двама от васалите на Ийда — Андо и Абе. Бе запознат по-добре от всички тях с мислите и намеренията на военачалника.
— Имаше някаква странна идея, че постъпва почтено. Суетата му бе наранена от факта, че е спечелил битката единствено заради предателство и че преди две години Шигеру му е спасил живота в една от подземните пещери. Смяташе, че изплаща дълг.
— Не е възможно Садаму да постъпи почтено, така както не е възможно Шигеру да постъпи непочтено — рече Кенджи и се засмя, все едно бе изрекъл шега.
— Така твърдят мнозина — съгласи се Котаро, — макар и само когато не могат да бъдат чути от Тохан, тъй като не искат да си загубят езика и ушите — той също се засмя, без да откъсва поглед от лицето на Кенджи. — Но Андо отправи към мен искане, при това не особено деликатно, Шигеру да бъде премахнат до края на годината.
Преди да отговори, Кенджи подкани с жест Шизука да му напълни купичката и отпи. Тримата се намираха в задната стая в къщата на един търговец; в дъното имаше малка веранда, а зад нея — двор. Някой беше сложил саксии със свещен бамбук и сребърен лист покрай ръба на верандата, но дворът бе пълен с кутии, сандъци и кошове; до портата два товарни коня и няколко носачи чакаха търпеливо да бъдат натоварени. Отвъд зидовете се носеха звуците на пристанищния град. Ритъмът на живот в Хофу следваше ветровете и приливите. Беше пладне. Приливът и внезапната промяна в посоката на вятъра бяха довели до трескаво оживление, което замаскира продължителното мълчание на Кенджи.