Не си направи труда да ги попита какво дирят на това място — нямаше никакво съмнение, че бяха дошли да го убият. Всеки от тях стискаше дълъг меч, готов за бой. Лицата им бяха скрити, виждаха се единствено очите им, а по дрехите им липсваха каквито и да било отличителни белези. Превъзхождаха го по брой — знаеше, че Харада не е въоръжен — и бързината бе единственото му преимущество. Уби първите двама почти по рефлекс, тъй като острието се движеше по своя змиевиден начин, следвайки собствената си воля. Първия удар нанесе със замах наляво и надолу, разсичайки единия си противник странично през корема, а втория — обратно нагоре и надясно, прерязвайки гърлото на другия. Третият нападател бе стъпка зад тях и виждаше по-добре. Мечът му се стовари със свистене, устремен към врата на Шигеру, но той бе вдигнал Джато пред лицето си и успя да парира удара и да отбие острието.
Противникът му беше бърз, силен и хитър — боец с голямо майсторство, може би най-вещият, когото Шигеру бе срещал, освен Мацуда Шинген. В кратките мигове между пълната концентрация по време на сражението той се питаше защо Харада не се намесва. Това не бе обикновено предизвикателство, а непредизвикана внезапна атака. Не беше въпрос на чест. Когато усети, че почва да се изтощава, си зададе въпроса дали Харада всъщност не го бе предал, дали не го бе примамил в светилището именно заради това нападение. Но папратовата вейка… никой не знаеше за нея… нима и тя го беше предала? Мисълта за това го изпълни с такъв гняв, че го зареди със свръхестествена сила. Той се хвърли към своя противник и го принуди да отстъпи назад и да излезе на верандата. Там момчето много находчиво мушна един прът между краката му и го препъна, а момичето запрати чайника с вряла вода право в лицето му.
Шигеру го довърши, отсичайки главата му с Джато. Беше изненадан от намесата на момчето и момичето — обикновено селяните не участваха в битки на воините, били те големи или малки — и той бе очаквал тези двамата да избягат и да се скрият. Момчето трепереше, вероятно отчасти заради собствената си дързост, но нареди на сестра си:
— Тичай да кажеш на татко! — след което се обърна към него: — Ранен ли сте, владетелю От… — и се спря. — Искам да кажа, господарю!
— Не, благодаря — дишаше тежко, все още под въздействието на шока и напрежението от внезапното нападение. — Помогнете ми да изнеса телата отвън. И донесете вода. Ще измием кръвта, преди да е попила в пода.
— Как посмяха! — възкликна момчето. — Да ви нападнат в самия храм! Божеството наистина ги наказа!
— С ваша помощ — добави Шигеру.
— Не постъпих добре! Не биваше да се меся, но бях толкова ядосан.
С помощта на Харада издърпаха телата извън двора на светилището, след което момчето донесе вода от извора и я лисна върху пода. Мъртъвците се взираха с невиждащи очи, докато кръвта им оцветяваше чистата вода в червено.
— Кои бяха тези? — обърна се Шигеру към Харада.
— Не знам, владетелю Отори! Това няма нищо общо с мен, кълна се!
— Тогава защо ме доведе на това място? И ме остави да се бия с тях сам?
— Вие определихте къде да се срещнем — припомни му Харада припряно. — Аз нямаше откъде да знам…
— Имал си време да предупредиш съучастниците си.
— Не съм! Никога не бих ви предал. Знаете кой ме изпраща. Тя… те са ваши съюзници, вече са го доказали!
— Но ти стоя настрана и не стори нищо.
— Ето това исках да обясня на владетеля Отори. Трябва да говоря с вас по този въпрос — Харада се озърна; от вътрешността на светилището се чуваше шум от търкане — момчето беше заето да чисти пода. Момичето още не се беше върнало с баща си. Харада заяви припряно: — Трябва да ви помоля да ме освободите от задължението да ви служа.
— Явно ти сам си се освободил! — обвини го Шигеру. — Нямаш оръжие, нямаш боен дух. Какво е станало с теб?
— Дадох клетва никога повече да не убивам — отвърна Харада тихо. — Затова ви моля да ме освободите. Не мога повече да ви служа, както се очаква от един воин.
— Значи си станал един от Скритите — отбеляза Шигеру.
Спомни си как тази мисъл му бе минала през ума месеци по-рано, още преди битката. Тогава се бе запитал как ли би въздействало това върху предаността на воин като Харада.