— Не бяхте ли ранен по време на битката?
— Само една рана на скалпа. Вече заздравя, косата ми скрива белега.
— Ухх — изпръхтя Терада отново. — Простете… и ми кажете да млъкна, ако се бъркам, където не трябва… ама вечно ли ще бъдете тъй сдържан и толкова търпелив?
— Да, със сигурност — отвърна Шигеру. — Вече съм се оттеглил от властта и политиката, интересувам се единствено от къщата и земите си.
Терада се втренчи в него изпитателно.
— Знам, че повечето хора говорят така, но има и други, които все още тайно се надяват…
Шигеру го прекъсна.
— Надеждата им е безплодна, излишно е да я обсъждаме.
— Ами това пътуване? — настоя Терада.
— То е от религиозен характер — отвърна Шигеру, позволявайки в гласа му да се промъкне нотка на искреност. — Разказаха ми за странни видения и духове в този храм. Ще прекарам там няколко вечери сам и ще видя дали нещо ще ми се яви. Освен това се интересувам от вашата работа, от знанията ви за морето и за неговите обитатели, както и от мненията и добруването на вашите хора. А и обичам да пътувам.
— Няма защо да се тревожите за хората ми — отвърна Терада. — Те правят каквото им кажа и аз се грижа за тях! — той се засмя и посочи към земята около вира. — Ето тук бих построил къщата си, ако живеех на Ошима. Има видимост чак до Хаги и никой не може да те изхвърли.
— Този остров ваш ли е?
— След като аз съм единственият, който дръзва да идва на Ошима, значи е мой — отвърна Терада. — Това е моето убежище — ако чичовците ви станат прекалено алчни, няма да стоя в Хаги и да плащам за техния разкош — той хвърли поглед към Шигеру и измърмори: — Можете да им го кажете, не ме е грижа, но аз няма да им издам тайните ви.
— Ще говоря с тях за справедливостта на налозите — рече Шигеру. — Честно казано, данъчната система вече засяга и мен. Но ще запазя останалите ви тайни.
Когато се облякоха отново и се спуснаха към кея, мъжете вече бяха запалили огньове и бяха приготвили храна. По пладне всички бяха обратно на борда. По заръка на Терада при кърмата на високата палуба бяха сложени възглавници и Шигеру се излегна там, поунесен, докато приливът носеше кораба към брега, платното плющеше на вятъра, талисманите и амулетите подрънкваха на мачтата, а пощенските гълъби гукаха тихо в своите бамбукови кошници.
Синът на Терада дойде и седна до него с една от котките с окраска, наподобяваща черупка на костенурка, за които моряците вярваха, че носят късмет, показа му с парче насмолена връв как се връзват възли за мрежи и му разказа истории за добри дракони и вълшебни риби, като от време на време скачаше на крака, щом видеше ято чайки или пасаж риби. Беше забавно момче, закръглено, енергично, досущ като баща си.
Когато наближиха сушата, слънцето бе ниско в небето. Лъчите му позлатяваха скалите и пясъка. Не бяха срещнали други кораби в морето, но тук, покрай брега върху вълните се полюшваха няколко малки лодки. При появата на кораба на Терада рибарите изглеждаха враждебни и обзети от страх, поради което Шигеру заключи, че някоя по-раншна среща помежду им вероятно е била свързана с насилие.
— Ето там е Кате Джинджа — рече Терада, сочейки към брега, където между извитите стволове на боровете се виждаше покривът на храма. — Не се притеснявайте от тези хора, те няма да ви сторят зло.
В гласа му се долавяше нещо повече от обичайното презрение и Шигеру повдигна вежди.
— Те са от Скритите — поясни Терада. — Тъй че не убиват, дори не се отбраняват. Ще ви заинтригуват със сигурност.
— Наистина — рече Шигеру. — Може дори да ги поразпитам за вярата им.
— Няма да ви кажат нищо. По-скоро биха умрели, отколкото да ви разкрият убежденията си или да нарушат клетвата си. Колко време ще останете? — попита той, докато хората му се готвеха да спуснат Шигеру от борда в дълбоката до кръста вода.
До края на живота си, прииска му се да отговори, но вместо това отвърна неопределено:
— Предполагам, че три нощи с привидения стигат.
— Ако питате мен, даже са много — отвърна Терада и се засмя. — Очаквайте ни след четири дни.
Моряците му връчиха кошница с оризови питки и осолена риба. Шигеру взе своя вързоп с дрехи и като вдигна всичко това над главата си, заедно с Джато пое през водата към брега.
В горния край на плажа имаше няколко колиби. Пред тях седяха жени и деца и подклаждаха огньове, около които на бамбукови стойки съхнеха малки риби. Когато Шигеру мина покрай тях, те прекъснаха онова, което вършеха, и сведоха глави в безмълвен поклон. Той ги погледна, отбелязвайки, че децата, макар и слаби, изглеждаха здрави, а няколко от жените бяха млади и доста привлекателни. Всички изглеждаха напрегнати, готови да побегнат и той си помисли, че се досеща за причината — присъствието на хората на Терада — хищни и безскрупулни. Без съмнение, тъй като се намираха далече от своите жени, моряците се възползваха от тези, знаейки, че съпрузите им няма да се бият, за да ги защитят. Реши да разговаря с Терада по този въпрос. Това бяха нейните хора. Беше недопустимо мъже от неговия клан да подхождат към тях като към плячка.