Горещата вода след безсънната нощ бе отприщила умората. Очите му пареха, а главата му бе натежала почти непоносимо. Времето, прекарано в Кате Джинджа, вече изглеждаше като мираж, а настоящото му състояние — като резултат от обсебване. Щом пристигна в крепостта и слезе от паланкина, неволно си спомни думите на баща си отпреди пет години, който го бе предупредил да не се влюбва, както и репликата на Мацуда Шинген, че това е една от слабостите в характера на Отори. Сега и той й бе станал подвластен и нямаше представа къде ще го отведе. Единственото, което знаеше, бе, че е твърде късно да поправи стореното.
Беше посрещнат от Мийоши Сатору — бащата на Кахей. Двамата поговориха малко за Такеши, който живееше в дома на Мийоши от предишното лято. Владетелят Мийоши се изказа ласкаво за младежа, който служеше под негово командване в охраната на крепостта. Такеши бе отпразнувал своето пълнолетие; изглежда, почваше да уляга.
Поеха заедно към резиденцията. Шигеру забеляза новите декорации, които бяха стрували толкова скъпо и предизвикваха такава неприязън сред жителите на града. Те му напомниха за непрестанно нарастващите налози, които засягаха всички, дори и Терада и неговата риболовна флотилия — трябваше да говори с чичовците си по този въпрос, трябваше да защитава хората си, да поддържа заблудата… да я види отново.
Чичовците му го накараха да ги чака — той бе очаквал това и не се подразни, даже им беше благодарен, тъй като закъснението им му даде възможност да поседи безмълвно и да овладее дишането си, да събере мислите си и да засили решимостта си. Мийоши също седеше в мълчание, като от време на време вдигаше очи, когато на верандата или някъде отвън се долавяше шум от стъпки, и отправяше поглед към Шигеру, сякаш да се извини за липсата на вежливост от страна на владетелите.
Накрая се появи икономът на къщата и с куп извинения въведе Шигеру в главната приемна. Мъжът бе възрастен васал, служил на владетеля Шигемори и добър познат на Шигеру. Стори му се, че долавя неловкост в поведението му и за пореден път съжали заради разочарованието и срама, които бе причинил на толкова много хора в клана. Щеше му се да можеше да изкаже на този човек и на толкова други своята искрена благодарност за това, че служат вярно на чичовците му и че ще запазят Отори, докато Ийда намери смъртта си, а Шигеру оглави клана.
По-възрастният от двамата му чичовци — Шоичи — се беше настанил на предишното място на баща му, а по-младият брат Масахиро — там, където преди време бе седял Шигеру — от лявата страна на владетеля Отори. Шигеру нито харесваше, нито уважаваше Шоичи, но тези чувства бяха просто хладно безразличие в сравнение с омразата, която изпитваше към Масахиро заради това, че бе прелъстил Акане. Сега не даде израз на тези свои чувства, а само поздрави чичовците си официално, като се поклони доземи и се изправи едва когато Шоичи отвърна на поздрава му и му нареди да седне.
Размениха си въпроси за здравето и семействата, както и реплики за хубавото време, за началото на лятото и по разни други безобидни теми. Шигеру им разказа за своите експерименти в земеделието, като си позволи да продължи малко несвързано с възможностите, свързани със сусамовата реколта и необходимостта от добро наторяване. Разясняваше им теориите си за идеалния начин на приложение на конския тор, когато Шоичи не издържа и го прекъсна.
— Сигурен съм, че всички земеделци от клана ще спечелят от познанията на владетеля Шигеру за тези неща, но днес трябва да обсъдим по-важни въпроси.
— Моля, кажете. Извинете, че бях толкова скучен. Почвам да ставам досаден със своите занимания, знам го.
— Предполагам, че това последно пътуване с Терада е било свързано с някакви нови интереси? — попита Масахиро, като се усмихваше неприятно.
Изражението му накара Шигеру да се почувства неловко, заради развратния си характер Масахиро притежаваше нюх към незаконните любовни връзки. Ако я спомене, ще го убия намясто, а после ще сложа край на живота си. Пряко сили се усмихна по обичайния си начин.
— Така е — отвърна. — Проявявам интерес към техниките на риболов. Терада ми показа техните най-добри места, мрежите им, начините им за съхраняване на улова — осолен и пресен. А синът му ме научи на няколко много полезни възела — той измъкна връвта от пазвата си и им показа номерата на Фумио. — Забавно, нали? Трябва да ми позволите да ви науча и да ги направите пред децата си — сръчно засука връвта във фигурата, която Фумио наричаше „шлема“, и им я показа. — Разбира се, това не беше единственото ми интересно занимание. Прекарах известно време в един обитаван от духове храм и събрах любопитни истории за моя сборник.