— Твоя сборник? — повтори владетелят Шоичи озадачен.
— „Древни предания за привидения“. Така съм решил да го назова. Ще съдържа истории за призраци от Трите провинции. Те се предават от уста на уста и някои от тях са изключително стари. Мисля, че досега никой не ги е записвал.
— Приличаш на баща си — рече Масахиро с усмивка. — Той също вярваше в свръхестественото, в знаци и привидения.
— Аз съм негов син — отвърна Шигеру тихо.
— С всеки изминал ден Терада засилва влиянието си — Шоичи се приведе напред, вперил настоятелен поглед в Шигеру. — Да си усетил някаква непочтеност по отношение на нас?
— Определено не — отвърна Шигеру. — Той е предан на клана, както и всички в Хаги. Но нарастващите налози го дразнят. Той обича да има печалба… ако трябва да плаща твърде много на крепостта, ще се възпротиви — говореше бавно и благоразумно, като се надяваше, че чичовците му ще съзрат смисъла в доводите му. — Няма нужда да се взимат повече от трийсет части на сто от когото и да било — търговци, земеделци или рибари. Ако посветим усилията си на това да подобрим добивите, продукцията на дребните отрасли и на улова от морето, всички ще имат изгода и налозите могат да бъдат намалени.
Той искрено вярваше в онова, което говореше, но освен това се възползва от момента, за да върне разговора към наторяването и напояването. Видя как на лицата на чичовците му се изписаха презрение и досада. Накрая Масахиро го прекъсна:
— Владетелю Шигеру, ставаш твърде саможив.
— Почти отшелник — съгласи се Шоичи.
Шигеру се поклони, без да каже нищо.
— Няма да има възражения да се ожениш повторно — рече Шоичи. — Нека ти намерим съпруга.
Шигеру усети, че това е повратен момент, и вътрешно ликуваше. Щом чичовците му бяха готови да му позволят да се ожени и да има деца, това означаваше, че не виждат в него заплаха, смятат го за безобиден и са се заблудили от маската, която бе надянал.
— Много мило от ваша страна — рече той. — Но все още не съм се възстановил след смъртта на съпругата си и не желая да се нагърбвам с отговорностите на нов брак.
— Добре, имай предвид нашето предложение — рече Масахиро. — Един мъж не може да живее без жени — той прокара език по устните си и хвърли съучастнически поглед към Шигеру, с което отново възпламени омразата му.
Ще го убия, закле се безмълвно Шигеру. Ще го причакам след някое от похожденията му и ще го посека.
— Следващият въпрос, който трябва да обсъдим, е брат ти — рече Шоичи.
— Разбрах, че владетелят Мийоши е доволен от поведението му — отвърна Шигеру.
— Да, най-накрая, изглежда, почва да се укротява — рече Шоичи. — Нямам оплаквания от него, макар че владетелят Масахиро може да е на друго мнение.
— Според мен Такеши винаги е бил проблем — измърмори Масахиро. — Напоследък не е по-различно. Все едно, ще е приятно за известно време да се отървем от него.
— Трябва да замине? — попита Шигеру.
— Владетелят Ийда предложи Такеши да отиде за няколко години в Инуяма.
— Ийда иска брат ми за заложник?
— Няма защо да го назоваваш по този груб начин, владетелю Шигеру. За владетеля Такеши това е голяма чест.
— Вече дадохте ли отговор? Всичко решено ли е?
— Не, предпочетохме първо да го обсъдим с теб.
— Не бива да го правите — заяви той припряно. — Това поставя клана Отори в изключително неизгодно положение по отношение на Тохан. Ийда няма право да го изисква сега — това не фигурираше в договорените условия за капитулацията. Опитва се да ви извива ръцете — не бива да отстъпвате!
— Такова бе и мнението на владетеля Мийоши — рече Шоичи.
— Рано или късно ще ни се наложи да влезем в по-тесен съюз с Тохан — възрази Масахиро.
— Не бих ви съветвал — отвърна Шигеру, опитвайки се да прикрие гнева си.
— Но ти разбираш повече от земеделие, отколкото от управление, владетелю Шигеру. И със сигурност постигаш повече успехи на нивата, отколкото на бойното поле — усмихна се иронично Шоичи. — Нека се споразумеем така — продължавай да се занимаваш със своите духове и сусама и Такеши ще остане в Хаги. Ако поведението ти почне да ни създава тревоги, брат ти ще бъде изпратен в Инуяма.