По-младият мъж бе притеснен и напрегнат, даде си сметка Шигеру.
— Сигурно ще искате да се изкъпете и да се преоблечете. После ще ядем заедно със съпругата ми и с дамите… владетелката Маруяма също е тук. Нейна компаньонка е сестрата на господарката Ерико, придружава ги техният брат — владетелят Сугита.
Шигеру усети как го изпълва облекчение, съпроводено с радост и желание. Тя беше тук, щеше да я види. Кимна, но отново без да каже нищо, отчасти защото нямаше доверие на гласа си и отчасти защото виждаше, че Масаджи се напряга и плаши от неговото мълчание. Въпреки всичко, което се бе случило след последната им среща, Масаджи все още се отнасяше към него с почит и благоговение.
Старата къща бе ремонтирана, подовете бяха застлани с нови рогозки, а в помещенията бяха сложени нови прегради. Сега присъщата й красота бе още по-осезаема, но топлината, която я правеше тъй очарователна, бе изчезнала завинаги.
Когато го въведоха в помещението, където вече бяха настанени дамите, той не посмя да погледне към Наоми. Усети присъствието й, долови уханието й. И за пореден път бе като зашеметен от удар. Насочи вниманието си към господарката Ерико. Можеше само да предполага каква непоносима мъка изпитва. И наистина, лицето й бе пребледняло и изопнато, макар че поведението й бе сдържано и овладяно. Двамата се поздравиха сърдечно и после Ерико каза:
— Мисля, че познавате владетелката Маруяма и сестра ми.
Наоми вдигна очи, срещна погледа му и каза:
— С владетеля Отори се срещнахме случайно в Тераяма преди няколко години.
— Да, спомням си — рече той, удивен, че тонът му не отстъпва на нейния по невъзмутимост. — Надявам се, че владетелката Маруяма е в добро здраве.
— Благодаря, вече се оправих. Сега съм добре.
— Били сте болна? — попита той твърде припряно, неспособен да прикрие тревогата си.
Очите й го погледнаха лъчезарно, все едно се опитваха да го успокоят.
— Владетелката Маруяма боледува дълго — отвърна тихо Сачие. — Това лято на запад върлуваха много болести.
— И майка ми не беше добре — каза той в стремежа си да поддържа разговор. — Но по-хладното есенно време й помогна да се съвземе.
— Да, времето е прекрасно — каза Наоми. — Толкова съм слушала за това място, но досега не го бях посещавала.
— Съпругът ми ще разведе наоколо владетелката Маруяма — подхвана напрегнато твърде младата жена на Масаджи.
— Вещият в земеделие е владетелят Шигеру — прекъсна я Масаджи. — За разлика от нас той винаги е проявявал жив интерес към подобни неща. Сега даже го наричат Земеделеца.
— В такъв случай може би владетелят Отори ще ме разведе из имението утре — каза Наоми. — След помена.
— Както желаете — отвърна той.
Възпоменателната служба се проведе в малкото светилище в градината, а пред олтара бяха поставени дъсчици с имената на мъртвите. Костите им лежаха в земята на Яегахара редом с тези на още десет хиляди загинали. Димът от тамяна се издигаше право нагоре в неподвижния въздух и се смесваше с острите аромати на есента. Откъм гората се обади сръндак, а в далечината откликна ято диви гъски, които прекосяваха небето.
Шигеру бе прекарал предишната вечер, лутайки се между пълното щастие от това, че се намира в нейно присъствие, и съвършеното отчаяние, че не може да я докосне, да я поеме в обятията си, дори да разговаря спокойно с нея, без да внимава за всяка своя дума. Двамата почти не се обръщаха един към друг, а когато го правеха, беше на официален език и по някакви съществени въпроси. Дори когато им се удаде възможност да се разходят сами из нивята, отново изложени на чуждите погледи, макар че нямаше кой да ги чуе, двамата бяха сдържани и притеснени.
— Мина толкова време — каза Шигеру. — Не знаех, че си била болна.
— Бях много зле. Не можех да ям, нито да спя седмици наред. Трябваше да ти пиша, но болестта ме лиши от увереност и не знаех нито какво да ти кажа, нито как да ти го изпратя.
Спря за момент и после продължи с приглушен глас:
— Бих искала да те прегърна, да лежа до теб тук в тревата, но този път няма да е възможно. Въпреки това сега съм по-обнадеждена… не знам защо — може да се заблуждавам — но чувам, че синът на Ийда расте жив и здрав, и след като всичко вече се е наредило… не виждам защо да не можем да се оженим.