Когато Ирие се върна и Шигеру се почувства в безопасност, той попита тихо:
— Трябва ли да им забраня да заминат за Инуяма?
— Според мен, да — отвърна Ирие също тъй тихо. — И то категорично. Не трябва да имат никакви съмнения относно желанията ти. Не мисля, че Китано ще те предизвика открито. Ако тлее някакво предателство, ще го потушим своевременно. Говори с него утре сутринта.
— А трябваше ли да изразя неодобрението си на момента?
— Не, решението ти първо да поискаш съвет е правилно — отвърна Ирие. — Обикновено е по-добре да се действа бавно и предпазливо, но има моменти, в които се налага решителна намеса, а да знаеш кой курс да поемеш и кога, вече е мъдрост.
— Поривът ми бе да му забраня тутакси — измърмори Шигеру. — Трябва да призная, че бях изненадан.
— И аз — отвърна Ирие. — Сигурен съм, че баща ти не знае.
Шигеру спа неспокойно и се събуди изпълнен с гняв към Китано, към момчетата, които бе смятал за приятели, и към себе си, че не е действал незабавно.
Гневът му нарасна, когато молбата му да говори с владетеля Китано не бе удовлетворена веднага. Щом бе съобщено за пристигането му, Шигеру се почувства засегнат и измамен. Прекъсна обичайните любезности и заяви рязко:
— Твоите синове не трябва да ходят в Инуяма. Това не е в интерес на клана.
Видя как погледът на Китано стана суров и си даде сметка с какъв човек си има работа — амбициозен, упорит и подмолен.
— Съжалявам, господарю Шигеру, но те вече заминаха.
— Тогава прати конници да ги настигнат и върнат.
— Тръгнаха снощи заедно с владетеля Ногучи — добави Китано вежливо. — Нали се очаква дъждовете да почнат всеки ден, та бе решено…
— Избързал си да ги изпратиш, защото си знаел, че няма да го позволя — отсече Шигеру гневно. — Как смееш да ме шпионираш?
— За какво говори почитаемият владетел Шигеру? Не е имало никакво шпиониране. Пътуването бе планирано отдавна, за да се възползваме от намаляващата луна. Ако ваше благородие е имал възражения, трябвало е да ги обяви снощи.
— Няма да забравя това — заяви Шигеру, като полагаше неистови усилия да обуздае гнева си.
— Млад сте, владетелю Шигеру, и… простете… неопитен. Тепърва ви предстои да овладявате изкуството на държавното управление.
Гневът му изригна.
— По-добре да си млад и неопитен, отколкото стар и коварен! И защо Ногучи е заминал за Инуяма? Какво кроите вие двамата с фамилията Ийда?
— Обвинявате ме в заговор в собствената ми крепост? — възкликна гневно в отговор Китано, но това не уплаши Шигеру.
— Трябва ли да ти припомням, че аз съм наследникът на клана? — не му остана длъжен Шигеру. — Ще проводиш пратеници до Инуяма да отнесат заповед за връщането на синовете ти и няма да водиш никакви преговори, нито да сключваш сделки с Тохан без знанието и съгласието на баща ми и моето собствено. Можеш да пратиш същото съобщение и на Ногучи. Тръгвам незабавно за Тераяма. Веднага след пристигането ми владетелят Ирие ще се върне в Хаги и ще уведоми баща ми. Но преди всичко очаквам да потвърдиш клетвата си за вярност към мен и към клана Отори. Аз съм разгневен и оскърбен от твоето поведение. От този момент нататък очаквам безпрекословно подчинение. Ако желанията ми не бъдат удовлетворени, ако последват още подобни грешки, ти и семейството ти ще бъдете наказани!