— Ти сигурно ме мислиш за глупак. Да не би да очакваш да ти се доверя отново и да ти кажа, че ти прощавам, за да облекча угризенията на съвестта ти? С каква цел? Аз се оттеглих от политиката. Нямам други интереси, освен това да се занимавам със земеделие в собственото си имение и да изпълнявам духовните си задължения. Миналото си е минало. Твоите угризения не могат да променят изхода на битката, нито да съживят мъртвите.
— Няма да се браня от твоето презрение и недоверие, тъй като заслужавам и двете. Просто те моля да видиш нещата от гледната точка на една жена от Племето, която сега иска да ти помогне.
— Знам, че си съвършена актриса — рече той. — Просто надмина себе си в това представление.
Вече се канеше да й нареди да напусне или да повика стражите и да им заповяда да я изхвърлят, да сложат край на живота й. Тя протегна ръце към него с дланите нагоре. Той видя необичайните линии, които се спускаха отвесно от пръстите към китката, все едно разсичаха дланите й надве. Втренчи се в тях, опитвайки се да си спомни… нещо, което баща му беше казал за онази жена Кикута.
— Владетелю Отори, как да те убедя да ми повярваш?
Той откъсна поглед от ръцете й и се взря в лицето й. Не беше възможно да прецени дали е искрена. Няколко мига не каза нищо, полагайки усилия да овладее гнева си, да прецени опасностите и преимуществата за себе си в това внезапно ново развитие. За миг си помисли с тъга за младия Янаги, за болката и униженията му. Извърна се и попита рязко:
— Какво означават тези линии върху ръцете ти?
Тя сведе поглед към дланите си.
— Някои от нас, които имат кръв на Кикута, носят този белег. Смята се, че са знак за големи способности. Чичо ми споменавал ли ти е за тях?
— Ако искам да науча повече за фамилията Кикута, би ли ми помогнала? — попита той и отново се взря в лицето й.
Тя за пореден път го погледна право в очите.
— Ще ти кажа всичко, което пожелаеш.
— Сигурна ли си, че ти е позволено?
— Сега действам самостоятелно. Прехвърлям верността си от Племето към владетеля Отори.
— Защо? — той не й повярва.
— Искам да предложа някакво обезщетение за миналото. Видяла съм жестокостта на Тохан в действие. В Племето ни възпитават да не правим разлика между добро и зло, между благородство и низост. Имаме други грижи — личното ни оцеляване, натрупване на собствена власт и богатства. Никога не съм имала право на собствен избор. Винаги съм вършила онова, което ми е било заповядано. Покорството е чертата, която се цени най-високо в Племето. Но откакто родих синовете си, се чувствам различно. Нещо се случи… не мога да ти кажа точно какво, но то ме потресе дълбоко. Накара ме да осъзная, че предпочитам синовете ми да живеят в света на владетеля Отори, не в този на Ийда Садаму.
— Много трогателно! И твърде нереално, тъй като моят свят изчезна завинаги!
— Ако искрено си вярвал, че е така, щеше да си мъртъв — рече тя тихо. — Фактът, че продължаваш да живееш, ми говори, че твоят свят може да бъде възстановен и че в това е надеждата ти. Араи също продължава да се надява, че това може да стане. Нека работим заедно за тази цел.
Той се взря в нея, видя, че погледът й все още е вперен в лицето му, и после извърна очи. Нощта ставаше все по-студена, той усещаше ледения въздух върху страните си. Придвижи се леко към мангала.
— Кълна се в живота на децата си — рече тя. — Дошла съм при теб не по заповед на Племето, на Ийда, на чичовците ти или на някой друг. Е, Кенджи ми каза да дойда, но не знае защо му се подчиних с радост — и тъй като Шигеру остана безмълвен, тя продължи: — Араи не е единствен сред Сейшуу, който се надява да види Ийда свален от власт. Владетелката Маруяма сигурно също го желае. Особено откакто Ийда е поискал идната година дъщеря й да бъде пратена като заложница в Инуяма.
— И владетелката Маруяма ли е заподозряна?
— Не колкото теб. Но и тя е била в Мисуми. Двамата сте разговаряли, може би на някакъв таен език, смята Китано. А Ийда се надява да държи владението й под контрол или чрез брак, или със сила. Сега прегрупира армията си, но би се възползвал от всякаква възможност да пристъпи към действие под предлог за предателство.
Шигеру въздъхна дълбоко.
— Опитваш ли се да ми кажеш нещо за владетелката Маруяма?
— Владетелю Шигеру, конярят Бунта ми докладва всичко. Само на мен. Това е доказателство за верността ми към теб. Бунта ми каза за първата ви среща, а после и за втората.