Ето от какво се бе страхувал през цялото време. Бяха ги наблюдавали — в Племето знаеха, Ийда знаеше. Не беше способен да изрече нито дума, мускулите и кръвта му се бяха смразили.
— Никога не съм говорила за това… до този момент — рече Шизука. — Никой друг не знае — тя замълча и после добави: — Не бива да се срещате повече. Стана прекалено опасно. Тъй като Бунта докладва само на мен, успях да го запазя в тайна, но няма да мога да го правя още дълго. А щом дъщерята на владетелката Маруяма отиде в Инуяма като заложница, не бива и да си пишете.
Вече й вярваше, че казва истината. Внезапно осъзна колко много се нуждае от човек като нея с всичките й умения на Племето, с дългогодишната й връзка с Араи и роднинството й с Муто Кенджи. Появата й бе неочакван ход, който също като в го откриваше цяла нова игра.
— Има неща около Кикута, които искам да установя — той дръпна писалището към себе си, извади мастилницата и каза: — Има нужда от вода. Изчакай тук. Ще донеса вино. Искаш ли нещо за ядене?
Тя поклати глава. Той стана и отиде до вратата, отвори я и прекоси другата стая на път за кухнята. Чийо клюмаше край огнището. Той й каза да сгрее малко вино и после да си ляга.
Тя взе да се извинява.
— Владетелят Отори има посетител? Не знаех.
— Не се тревожи — рече той. — Аз ще отнеса виното.
В погледа й проблесна разбиране.
— Посетителят ти е жена? Браво, браво. Никой няма да те безпокои, аз ще се погрижа!
Той не я поправи, но се усмихна на себе си, когато се върна, носейки малък керамичен съд и чаши.
— Опасявам се, че според Чийо ти си тук с някаква любовна цел — каза той, поставяйки подноса на пода.
Шизука напълни чашата му, после той нейната.
— В някой друг живот може би. Има различни видове любов — каза тя почти кокетно. — Да пием за любовта в приятелството.
Той неволно се замисли над странностите в своя живот, колко невероятно бе, че сега седи тук с тази жена от Племето и вдига с нея наздравица за приятелството. Виното бе топло и ароматно и той усети как по вените му плъзва неговото ободрително послание. Сипа водата в малката съдина с форма на риба и приготви мастилото. После взе четчицата.
— Разкажи ми за Племето.
Тя пое дълбоко въздух.
— Не бива никога да говориш за това, нито дума на никого. Ако в Племето разберат, ще ме убият. Знам, че чичо ми се е сприятелил с теб. Той пък съвсем не трябва да разбира какво правя.
— Би трябвало да знаеш, че мога да пазя тайна — отвърна Шигеру.
— Смятам, че си най-притворният човек извън Племето, когото познавам — заяви през смях Шизука и побърза да добави: — Това е комплимент!
Той наля още вино. Вече беше поизстинало.
— Работим на групи и в мрежи — рече тя, а той се зае да записва подробностите. — Всеки общува само с този, който стои непосредствено над него в йерархията, на членовете не им е позволено да обсъждат помежду си важни дела. Децата ни се обучават на този ред и той става наша втора природа. Информацията тече само в една посока — нагоре, към главата на фамилията.
— Кикута и Муто?
— Това са двете водещи фамилии, които се предполага да са равни, но понастоящем Кикута са по-силни. Аз съм и от двете. Баща ми беше Муто… той почина, когато бях дете… а майка ми е Кикута.
— Майка ти е Кикута? Кога е родена?
— Тази година става на четирийсет.
Преди четиридесет години… възможно ли е тя да е детето на баща му? Само ако Шигемори или Шизука бяха сбъркали годините. Беше напълно възможно — повечето хора не знаеха точно кога са родени… често се променяха имена, дати.
— Мога да ти донеса описания на родословията — рече Шизука. — Кръвните връзки са много важни за Племето — предпочитаме да водим подробни архиви за това кой за кого се жени и кой съюз какви умения предава на децата си. Защо се интересуваш точно от Кикута?
— Мисля, че може би имам полубрат сред тях — рече той и за първи път сподели тайната на баща си с друг човек.
— Невероятно — рече тя, когато той свърши. — Никога не съм чувала дори мълва за нещо подобно.
— Значи не смяташ, че се е родило такова дете?
— Ако е истина, то майката вероятно е успяла да скрие факта, че бащата не е от Племето.
— Можеш ли да установиш дали е така? Без да го разкриваш пред другиго?
— Ще се опитам — тя се усмихна. — Струва ми се толкова странно да имаш роднина сред Кикута.