— А Бунта — и той ли ти е роднина?
— Не, той е от фамилията Имаи. Повечето им мъже работят като коняри и слуги, както и Кудо. Петата фамилия — Курода — е някъде по средата — те притежават много от специалните умения на Племето — сигурна съм, че Кенджи ти е показал някои от тях, — както и една характерна практичност, която ги прави изключителни наемни убийци. Най-търсеният в момента е Курода Шинтаро, понастоящем нает от Тохан.
— Някой се опита да ме убие преди три години — каза Шигеру. — Хора от Племето ли бяха?
— Единият да, останалите са били Тохан, предрешени като воини без господари. Всъщност Ийда платил щедро на фамилията Кикута за този опит и побеснял, когато се оказал неуспешен. Оттогава Кенджи е заповядал на Муто да те оставят на мира. Той има известно влияние и в другите фамилии, но не и сред Кикута.
— Защо Кенджи ме е взел под крилото си? Понякога имам чувството, че съм неговото опитомено животно.
Шизука се усмихна.
— Има го и това. Кенджи е необикновен човек — изключително талантлив, но самотник. Скоро ще оглави фамилията Муто — той на практика и сега е глава на семейството, тъй като никой не смее да му се противопостави. Твоето приятелство го интригува и ласкае. Смята, че ти му принадлежиш — твърди, че ти е спасил живота, макар че никога не ми е разказал какво точно се е случило. Възхищава ти се повече, отколкото на всеки друг. Вярвам, че е искрено привързан към теб. Но трябва да те предупредя — неговата преданост винаги ще бъде преди всичко към фамилията Муто и към Племето.
— Имаш ли начин да пращаш съобщения в Маруяма?
— Сега бих могла да взема едно, но както ти казах, двамата с владетелката Маруяма не бива повече да се опитвате да си пишете.
— Опитът за убийство е бедствие за нас — рече той, позволявайки си този път да изрази чувствата си. — Надявахме се идната година да поискаме разрешение за брак.
— Не си го и помисляйте — отвърна Шизука. — Това ще вбеси Ийда и ще засили подозренията му.
Изглежда, бе спечелил едно преимущество само за да загуби онова, което желаеше най-много, бе направил крачка напред само за да бъде запокитен две назад.
— Какво мога да й пиша? — попита той. — Единствено „сбогом завинаги“!
— Не се отчайвай — рече тя. — Продължавай да чакаш търпеливо. Знам, че това е най-голямата ти сила. Ийда ще бъде свален от власт, ние ще продължим борбата си срещу него.
— Става късно. Къде ще спиш тази нощ?
— Ще отида в къщата на Муто, където е пивоварната.
— Ела утре, дотогава ще съм приготвил писмото.
— Владетелю Отори.
Двамата излязоха заедно в притихналата градина. Звездите мъждукаха върху камъните около декоративните езера, където вече се образуваше лед. Канеше се да викне на стражите да отворят портите, но тя го спря. Даде му знак да мълчи и скочи във въздуха, изчезвайки върху керемидения покрив на зида.
Той прекара по-голямата част от нощта, пишейки на Наоми: разказа й за случилото се с Муто Шизука, изрази тъгата си за съдбата на дъщеря й и дълбоката си любов към нея, предупреди я, че може да минат години, преди да е в състояние да й пише отново, и я помоли при никакви обстоятелства да не се опитва да се свързва с него. Завърши с думите на Шизука: Не се отчайвай. Трябва да бъдем търпеливи.
Седмица по-късно заваля силен сняг за облекчение на Шигеру, който се опасяваше, че след опита за покушение Ийда ще възобнови исканията си Такеши да бъде пратен в Инуяма. Сега това щеше да бъде отложено поне до пролетта. Нямаше значение, че снегът затвори и пътищата за пратениците, тъй като знаеше, че повече няма да получи писмо от Наоми.
През четвъртия месец на следващата година пристигна вест, че Мори Юсуке се е споминал на голямата земя. Донесе я един капитан на кораб, който достави и последния подарък на Юсуке за Шигеру — жребец от степите на изтока. Конят пристигна измършавял и унил, изтощен от пътуването. При все това и Шигеру, и Такеши видяха нещо в него. Такеши се погрижи конят да бъде хранен добре и когато животното възстанови част от силите си, го изведе сред наводнените ливади заедно с кобилите. Макар и слаб, жребецът бе добре сложен, по-висок и с по-дълги крака от конете на Отори. Опашката и гривата му първоначално бяха заплетени и сплъстени, но след като ги разресаха, се струйнаха гъсти и копринени. Старият жребец бе умрял предишната година и новият бързо възприе кобилите като своя черда, похапваше ги, командваше ги и ги оплождаше. Шигеру повери отглеждането на конете на Такеши. Хироки — единственият оцелял син от семейството на коневъда — беше зает със своите задължения в светилището, но често обсъждаше конете с Такеши, тъй като беше съхранил фамилния интерес към тях, а и двамата с Такеши бяха връстници. Бяха изминали десет години от битката с камъни, в която Юта — братът на Хироки — бе умрял, десет години, откакто Хироки бе посветен на светилището на речното божество.