Търговецът престана да разопакова.
— Нямате нищо за замяна? А ако поискам подслон за през нощта, купичка просо и чаша чай от вейки? — той се изкиска. — Звучи като истинско богатство за човек, принуден да прекара една студена нощ на твърдата земя!
— Разбира се, добре сте дошли при нас — рече Шимон, — но ние не очакваме плата — той се обърна към дъщеря си, която се бе втренчила в търговеца, без да помръдва. — Марута, донеси още вода за нашия гост. Томасу, внеси вътре вещите му. Жено, имаме един човек повече за вечеря.
За момент изпита тъга, когато коремът му напомни какво означава да се нахрани още едно гърло, но после потисна това чувство. Нали една от старите притчи учеше да се оказва гостоприемство на странници, защото могат да се окажат предрешени ангели?
Той махна на останалите селяни да се разотидат, уж без да обръща внимание на сподавените им молби поне да им позволи да видят иглите, плата и ножовете, които за тях бяха истински съкровища, но питайки се вътрешно дали не би могъл да осигури няколко игли за жените, нещо красиво за момичетата.
Жена му добавяше гъбите към супата; вътре къщата бе задимена и топла. Навън застудяваше с всяка изминала минута — той за пореден път си каза, че същата нощ вероятно ще падне първата слана.
— Наистина щеше да ви е твърде студено да спите навън — отбеляза, докато жена му сипваше супата в старите дървени купички.
Най-малкото дете Мадарен невинно подхвана първата молитва над храната. Сара протегна ръка да я спре, но търговецът много тихо довърши думите й, а после изрече и втората молитва. Настъпи дълъг момент на мълчание, след което Шимон прошепна:
— Вие сте един от нас?
Търговецът кимна.
— Не знаех, че тук има такива. Никога не съм чувал за това село — той шумно изпи супата си. — Благодарете се, че никой не знае за вашето съществуване, защото Ийда Садаму ни ненавижда и мнозина вече намериха смъртта си в Инуяма и на запад чак до Ногучи и Ямагата в Средната провинция. Ако Ийда успее да завладее Трите провинции, ще ни изтрие от лицето на земята.
— Ние не сме заплаха нито за владетеля Ийда, нито за когото и да било — рече Сара. — И тук сме в безопасност. Съпругът ми и Исао, нашият водач, са много уважавани; те помагат на всички. Всички ни обичат, никой няма да ни причини зло.
— Моля се Той да ви закриля — рече търговецът.
Шимон забеляза недоумението в очите на дъщеря си.
— В безопасност сме под Неговата закрила — рече бързо, забелязвайки с болка как недоумението й преминава в страх. — Като малките пиленца под майчините крила.
Когато оскъдната храна свърши, търговецът настоя да им покаже стоката си с думите:
— Трябва да си изберете нещо, това ще ви е плата, както ви казах.
— Няма нужда — отвърна Шимон, но беше любопитен да види какво още носи мъжът и не преставаше да мисли за иглите. Те бяха толкова полезни, тъй лесно се губеха или чупеха и толкова трудно се намираха нови.
Сара донесе лампа. Рядко ги палеха, тъй като обикновено си лягаха с падането на нощта. Необичайната светлина и скъпоценните предмети изпълниха всички с вълнение. Малките момичета гледаха със сияещи очи, докато търговецът развиваше квадратни парчета тъкан плат в красиви десени, игли, малка издялана от дърво кукла, полирани в червено дървени лъжици, чилета цветни конци, руло конопен плат в индигов цвят и няколко ножа, единият от които по-скоро приличен на къс меч, макар че дръжката му бе гладка и нямаше ножница.
Шимон неволно забеляза, че очите на Томасу са приковани в него и че когато момчето се приведе напред към светлината, за да го огледа по-добре, десницата му се сви, сякаш мечът вече се бе разположил върху линията на ръката му. Търговецът го наблюдаваше, леко свъсил вежди.
— Харесва ли ти? Не бива!
— Защо носите такива оръжия за убиване? — попита тихо Сара.
— Хората ми предлагат неща в замяна — отвърна той, взе меча и отново го уви. — Ще го продам някъде.
— А ние защо нямаме оръжия? — попита шепнешком Томасу. — Тогава няма да сме толкова безпомощни срещу тези, които искат да ни унищожат.
— Тайният е нашата закрила — рече Шимон.
— По-добре да умрем, отколкото да отнемем чужд живот — добави Сара. — Учим ви на това, откакто сте се родили.
Момъкът почервеня леко от тяхното порицание и не отвърна.
— Този нож убил ли е някого? — попита Марута, като се сви, все едно виждаше змия.
— Затова е направен — рече й Шимон.