— Тогава мога да ви кажа следното — ако Племето не ми нареди друго, тъй като понастоящем ги устройва да съм с Араи.
— Мислех, че си свободна да вземаш самостоятелни решения — рече Наоми.
— Коя жена е независима? Вие и аз, по различни причини, разполагаме с повече свобода от обичайното и пак не можем да постъпваме както би ни се искало. Мъжете са груби и безмилостни — държат се така, все едно ни обичат, но нашите чувства нямат значение за тях. Както чухте миналата нощ, съпругата на Араи току-що му е родила син. Тя знае за моето съществуване и за момчетата. Араи живее открито с мен и го прави откакто бях петнайсетгодишна, но не е признал синовете ми, макар че, изглежда, ги обича и се гордее с тях. Десет години са много време в живота на един мъж. Предполагам, че един ден ще ми се насити и ще пожелае да се отърве от мен. Нямам илюзии по отношение на света, ще го разберете. На децата им се случват злополуки… — тя се взря в лицето на Наоми: — Простете, не исках да отварям стари рани. Но не възнамерявам да оставя синовете си там, където може да им се случи нещо лошо. Освен това носят фамилията Муто — те са деца на Племето. Време им е да започнат своето обучение, както сторих и аз на тяхната възраст.
— Какво представлява това обучение? — попита Наоми с любопитство. — За какво ви подготвя?
— Сигурно знаете за дейностите на Племето, господарке Маруяма. Повечето владетели рано или късно прибягват до услугите ни.
— Не знам в Маруяма да има членове на Племето и самата аз никога не съм ги наемала! — възкликна Наоми и миг по-късно добави: — А може би трябва!
— Владетелят Отори не ви ли е казал за вашия коняр Бунта?
Наоми се обърна рязко на седлото. Бунта яздеше на известно разстояние зад тях, редом със Сачие.
— Бунта е от Племето?
— От него научих за срещите ви с владетеля Отори.
— Ще заповядам да го екзекутират! — избухна гневно Наоми. — Сачие ми обеща, че той ще пази тайните ми!
— Запази ги от всички, освен от мен. За щастие научих за тях и затова успях да предпазя и двама ви. Аз също не съм ги разкрила пред никого. Не предприемайте нищо по отношение на него, не се издавайте, че знаете. Той ме уведомява за вашето местонахождение и безопасност. Ако някога ви се наложи да се свържете с мен, можете да го сторите чрез него.
Наоми направи усилие да овладее удивлението и гнева си. Шизука й бе разкрила всичко това съвършено спокойно и сега се усмихваше. Опитвайки се да запази същата невъзмутимост, Наоми заяви:
— Владетелят Отори ми каза, че си се заклела във вярност към него. Значи ли това, че се надява по някакъв начин да използва Племето? Срещу Ийда имам предвид? — после добави: — Би ли могла да…?
Замълча, неспособна да изрече гласно тази идея, опасявайки се, че дори сред този слънчев пейзаж, където уж яздеха сами, можеше да ги чуе някой шпионин.
— Владетелят Отори изчаква подходящия момент — отвърна тихо Шизука, толкова тихо, че Наоми едва успя да я чуе. — И тогава ще действа.
Компанията на Шизука повдигна духа на Наоми и й вдъхна надежда дотам, че ведрото настроение не я напусна и след като се разделиха в Ямагата. Шизука каза, че отива в къщата на чичо си, а Наоми пренощува в една странноприемница и на другия ден пое към храма, придружавана от Сачие, двама стражи и Бунта. Мъжете останаха с конете в хана, разположен в подножието на планината, а Наоми и Сачие поеха сами нагоре по стръмната пътека.
Тръгнаха рано сутринта. Капчици роса бяха обримчили бамбуковите треви и бяха превърнали паяжините в скъпоценни украшения. Както винаги тя почувства неудържимото привличане на духовния мир, който цареше в храма, и докато двете вървяха в мълчание, усети как я обзема познатото чувство на благоговение. Беше облечена със семплите дрехи на обикновена поклонница, а главата й бе покрита с голям шал. Не беше проводила пратеници, които да съобщят за пристигането й, поради което появата й бе неочаквана.
В главния двор и около постройката за посетителки вишневите дръвчета вече прецъфтяваха и земята около тях бе застлана с розови и бели венчелистчета. Наоколо точно разцъфваха алени азалии и бели божури с червени връхчета.
Наоми се разходи из градините и дълго стоя при вира, наблюдавайки червените и златисти шарани, които се скупчваха под прозрачната водна повърхност. Беше започнала да вярва, че е една обикновена поклонница, отърсила се от всички грижи и тревоги на живота си, когато унесеността й бе прекъсната от появата на игумена Мацуда Шинген.