Выбрать главу

— Моля, изправете се, владетелко Маруяма. Толкова се радвам да ви видя отново.

Той бе много по-вежлив от подчинения си — бе най-големият син от древна фамилия и бе обучен на обноски още от дете; освен това бе запознат с всички различни форми на човешкото общуване и използваше любезността, както използваше и жестокостта — за постигане на целите си и за собствена изгода. При все това вежливите думи прозвучаха нелепо на неговия груб източен диалект и тя не се почувства нито поласкана, нито обезоръжена.

— Винаги идвам в Инуяма с най-голямо удоволствие — отвърна тя. — Толкова съм благодарна на владетеля Ийда и неговата съпруга за грижата им към моята дъщеря.

— Тя изглежда здраво дете и расте тъй бързо, макар че не може да се сравнява с майка си по красота.

Тя не отвърна, а само се поклони в знак на благодарност за направения комплимент.

— Надявам се, че ще ни окажете честта да ни гостувате поне няколко седмици.

— Любезността на владетеля Ийда е неимоверна. За съжаление трябва много скоро да се върна в Маруяма, тъй като имам там неотложни дела. Освен останалите задължения наближава и годишнината от смъртта на баща ми.

Той не каза нищо, а продължи да я наблюдава с изражение на скрито задоволство.

Знае за Шигеру, помисли си тя и усети как сърцето й забива учестено, а кръвта се оттегля от лицето й. Но не даде израз на страховете си, а просто го изчака невъзмутимо да заговори отново, като си напомни, че една от неговите стратегии е да се прави, че знае всичко за хората, докато те се пречупят и си признаят неща, които далеч надхвърлят собствените му подозрения, като по този начин сами се уличават и обричат на смърт.

Накрая той наруши мълчанието.

— Какви новини ми носите от Западната провинция? Предполагам, че сте спрели в Ногучи. Надявам се, че Ногучи държи Араи под контрол.

— Понастоящем владетелят Араи е един от най-доверените васали на владетеля Ногучи — отвърна тя.

— А какво знаете за Отори?

— Твърде малко. От години не съм стъпвала във владението.

— При все това чувам, че си падате по чапли…

— Видях едно божие създание да страда — отвърна тя. — Не разбрах какво означава.

— Но сега вече разбирате? „Вярност към чаплата“! Почти забавно. Тези хора не знаят в какво се е превърнал Шигеру. Бих се обзаложил, че няма да се строят под знамето „Вярност към Земеделеца“.

Той се засмя и зачака тя да го последва.

— Разправят, че Земеделеца отглеждал богата реколта от сусам — рече той презрително.

Не знае, осъзна тя и заяви с престорено пренебрежение:

— Предполагам, че сусамът е полезна култура.

— Шигеру е по-полезен като земеделец, отколкото някога е бил като воин — измърмори Ийда. — Все едно, щях да съм значително по-доволен, ако беше мъртъв.

Тя не можа да си наложи да изрази съгласие, само повдигна леко вежди и се усмихна.

— Някога разправяха, че бил майстор на меча — рече Ийда. — Сега хората говорят за неговата почтеност и достойнството му. Бих искал да попадне под моята власт и тогава да му видя достойнството. Но той е твърде хитър, за да напусне някога Средната провинция.

— Няма по-велик воин от владетеля Ийда — прошепна тя, като си мислеше, че е цяло щастие, дето е тъй суетен и никое ласкателство не му идва в повече.

— Предполагам, че сте видели моя славеев под? — рече той. — Уменията ми на воин не са единственото, което притежавам. Освен това съм коварен и подозрителен, никога не го забравяйте!

Аудиенцията приключи и тя се върна в помещенията си.

Дните се точеха дълги и скучни, ако не се смяташе удоволствието, че е с дъщеря си. Тревогата й се засилваше. Месечното й кървене закъсня с два дни, с три дни, а после и със седмица. Тя се опасяваше, че физическите промени в тялото й, особено сутрешното неразположение, ще бъдат забелязани твърде бързо и знаеше, че не бива повече да отлага заминаването си. Вечер лежеше будна и се опитваше да планира какво трябва да се случи, щом се прибере в Маруяма. Кой можеше да й помогне? Обичайните й лекари бяха все мъже. Не можеше да понесе да им разкрие тайната си. Нито можеше да поиска от Сачие или сестра й Ерико да й помогнат да убие собственото си дете, макар че и двете разбираха от билки, баене и лечителство. Единственият човек, когото можа да измисли, бе Шизука. Вероятно тя също знаеше такива неща. Освен това щеше да я разбере и да не я съди…