Ден преди да напусне Инуяма тя прати Бунта със съобщение, в което умоляваше Шизука да пристигне в Маруяма незабавно.
Марико бе дълбоко разочарована от нейното заминаване и раздялата им бе съпроводена със сълзи и от двете страни. Пътуването на връщане бе трудно — все едно всички се бяха наговорили да й създават неприятности. Внезапно времето стана необичайно топло за сезона, дъждовете започнаха още преди да е излязла от Ямагата, но тя държеше да се прибере у дома, а не да остане в града, тъй че последната седмица от пътуването премина в непрестанен дъжд. В отсъствие на Бунта конете бяха раздразнителни и своенравни. Всичко бе подгизнало и пропито с миризма на плесен. Сачие се разболя от настинка, която я накара да се почувства още по-нещастна от необяснимата причина, принудила Наоми да бърза толкова. Но колкото и да бе неприятно на пътя, онова, което я очакваше вкъщи, бе значително по-тревожно и я изпълваше с неистов страх. Знаеше какво трябва да стори, но не знаеше как да намери силите за това.
Четирийсет и пета глава
Когато Наоми се прибра у дома, нейната спътница Сачие, която я познаваше отблизо, бе започнала да подозира какво се е случило. Щом се озоваха сами в резиденцията, двете жени се втренчиха една в друга. В очите на Сачие се четеше въпрос. Наоми можа само да кимне.
— Но как? — подхвана Сачие.
— В Тераяма. Беше там. Не ми казвай нищо. Зная каква глупачка съм била. Сега ще се освободя от него.
Видя как Сачие потръпна и това я изпълни с неоснователен гняв.
— Не те моля да имаш нещо общо с това. Ако ти е обидно, остави ме. Някой ще дойде да ми помогне — тя замълча за момент и после добави с пресекващ глас: — Трябва скоро да е тук.
— Господарке Наоми! — Сачие протегна ръце към нея, все едно се канеше да я прегърне, но Наоми не помръдна.
— Никога няма да ви изоставя в такъв момент. Но няма ли друга възможност?
— Не виждам каква — отвърна с горчивина Наоми. — Ако можеш да измислиш някакъв изход, някакъв начин да не убивам детето на владетеля Шигеру, кажи ми. Иначе не ме съжалявай, защото това ме срива. Ще плача по-късно, когато всичко свърши.
Сачие се поклони със сълзи на очи.
— Междувременно можеш да кажеш на останалите от къщата, че съм настинала лошо. Няма да виждам никого, освен жената, с която яздихме до Ямагата — Муто Шизука. Тя трябва да дойде скоро — повтори Наоми, вперила поглед в градината, където дъждът се сипеше монотонно.
Два дни по-късно времето за кратко се оправи и в един отрязък от слънце и ясно небе Шизука пристигна с Бунта.
Сама в стаята с Наоми, тя изслуша безмълвно кратката молба, не попита за никакви обяснения и не предложи никакво съчувствие.
— Ще се върна довечера. Не яжте и не пийте нищо. Опитайте се да починете. Довечера няма да спите и ще бъде болезнено.
Върна се с билки, от които направи горчива отвара и помогна на Наоми да я изпие. След няколко часа спазмите започнаха, последвани от жестоки болки и силно кървене. Шизука остана при нея през цялата нощ, бършеше потта от лицето й, отмиваше кръвта и я успокояваше, че всичко скоро ще отмине.
— Ще имаш други деца — прошепна тя. — Като мен.
— Значи и ти си го преживявала — рече Наоми и даде воля на сълзите си, както за Шизука, така и за себе си.
— Да, първото ми дете. По онова време за Племето не беше изгодно да имам дете. Моята леля ми даде същата отвара. Бях покрусена. Но ако от Племето не ми го бяха причинили, никога нямаше да посмея да им се опълча, за да помогна на владетеля Шигеру и да запазя вашата тайна. Мъжете не могат да предвидят последствията от своите действия, защото не вземат под внимание човешкото сърце.
— Ти влюбена ли си във владетеля Шигеру? — чу се да пита Наоми. — Затова ли правиш толкова за нас? — тъмнината и близостта помежду им й вдъхнаха смелост да изрече тези думи.
Шизука отвърна със същата откровеност.
— Обичам го силно, но двамата никога няма да бъдем заедно в този живот. Тази щастлива съдба се пада на теб.
— Досега съдбата ми е донесла предимно мъка — рече Наоми. — Но никога не бих си избрала друг.
Призори болката намаля и тя успя да поспи. Когато се събуди, Сачие беше в стаята, а Шизука се готвеше да си тръгне. Наоми изпита страх при мисълта за заминаването й.
— Остани още малко! Не ме оставяй още!
— Господарке, не мога да остана. Изобщо не трябва да съм тук. Някой ще разбере и това ще изложи на опасност всички ни.