— Можеш ли да ми кажеш какво?
— Възможно е да се окаже маловажно и просто аз да си въобразявам. Стори ми се, че видях на улицата чичо Кенджи. Всъщност не го видях, а долових мириса му… той има много характерен мирис… и после осъзнах, че някой използва едно от уменията на Племето, за да прикрива присъствието си. Беше пред мен и срещу вятъра, тъй че не вярвам да ме е видял. Но това ме обезпокои. Защо е тук? Той рядко идва толкова далеч на запад. Опасявам се, че ме наблюдава. По някакъв начин съм събудила подозренията му. Не бива да ходя в Хаги, защото ще издам приятелството си с владетеля Шигеру, а ако от Племето ме разкрият…
— Моля те, иди! — възкликна умоляващо Наоми. — Ще му пиша сега, ще побързам, няма да те бавя!
— Не бива да нося писма — рече Шизука. — Твърде опасно е. Кажи ми съобщението си. Ако реша, че е безопасно… не само за мен, а за всички ни… ще се опитам да се срещна с владетеля Шигеру преди лятото.
— Сачие, приготви чай за Шизука, докато поседя няколко мига и си помисля какво искам да му кажа — помоли Наоми, но преди Сачие да успее да се подчини, на прага се появи Мари.
— Господарке Маруяма, Харада Томасу има да ви съобщи нещо. Може ли да го доведа?
Шизука бе замръзнала намясто.
— Кой е Харада? — прошепна тя.
— Беше един от васалите на Шигеру — отвърна Наоми. — Няма защо да се страхуваш от него.
Харада бе някогашен воин на Отори, който веднъж вече бе отнесъл на Шигеру съобщение от нея и бе уредил първата им среща. Тя беше искрено привързана към него и по тази причина, и защото много пъти бе разговаряла с него за своите вярвания.
— Може ли да е донесъл вест от Хаги?
Вкопчени конвулсивно в нежния порцелан на купичката, пръстите й потръпваха и набраздяваха повърхността на чая с едва забележими вълнички.
— Да, доведи го незабавно — нареди тя на Мари.
Момичето се поклони, излезе и след малко се върна с Харада.
Наоми поздрави сърдечно едноокия мъж. Той изглеждаше още по-слаб и сух, все едно огънят на вярата му го стапяше отвътре.
— Владетелко Маруяма, чувствам, че трябва да отида в Хаги и да се срещна с господаря Отори.
— Какво се е случило?
— Нямам вести от владетеля Отори от месеци — отвърна той. — Доколкото знам, е добре. Но имам предчувствие, че трябва да му отнеса информация, която научих наскоро.
— Можеш ли да ми кажеш за какво става въпрос?
— Има един амбулантен търговец, който пътува от Инуяма и ходи често в Хаги. Той е един от нас и носи вести за нашите хора от изток и от Средната провинция. Преди две години за първи път отиде отвъд столицата нагоре в планината… това лято ще се върне там. Та той се изтърва, че в някакво селце имало момче, което приличало на Отори.
Тя се втренчи в него озадачена.
— Какво искаш да кажеш?
— Може да не е нищо важно. Незаконен син…?
— На владетеля Шигеру? — насили се тя да попита.
— Не, не, не казвам това. Момчето трябва да е на петнайсет или шестнайсет, почти порасло. Но от клана Отори, със сигурност — гласът му заглъхна. — Може и да преувеличавам… но мисля, че владетелят Шигеру би искал да знае.
Шизука бе коленичила безмълвно от едната страна. Сега тя се обади:
— Владетелко Маруяма, може ли да задам един въпрос на този човек?
Наоми кимна, признателна за прекъсването. Твърде голям е, за да бъде син на Шигеру, разсъждаваше тя със смесица от облекчение и разочарование. Но може би са роднини по някаква линия.
— Той забелязал ли е нещо друго? — попита Шизука с настоятелен глас. — Говори за външна прилика, без съмнение. Но видял ли е ръцете на момчето?
Харада се втренчи в нея.
— Всъщност да — той отправи поглед към Наоми. — Господарке Маруяма?
— Можеш да говориш пред нея — разреши му Наоми.
— Забелязал ги е, защото момчето е един от нас, един от Скритите — рече тихо Харада. — Но е пожелал да хване меч. Дланите му са били пресечени от отвесна линия.
— Като моите? — попита Шизука и вдигна ръце с дланите нагоре.
— Предполагам — отвърна Харада. — Търговецът харесал семейството и сега се тревожи за тях. Мнозина от нас погиват на изток.
Всички се втренчиха в ръцете на Шизука, в правите линии, които сякаш разсичаха дланите на две.
— Какво означава това? — попита Наоми.
— Означава, че трябва незабавно да замина за Хаги — отвърна Шизука. — Колкото и да е опасно, трябва веднага да уведомя владетеля Шигеру. Ти няма защо да ходиш — рече тя на Харада. — Аз трябва да замина! И аз да му съобщя това!