— Моят племенник! — възкликна Шигеру с удивление. — Не мога да го оставя там!
— В никакъв случай, трябва да отидеш и да го прибереш. Ако от Племето научат за него, със сигурност ще се опитат да го вземат, а ако не го сторят, той може да бъде убит от Ийда, който е твърдо решен да изтреби всички Скрити в своите владения.
Шигеру си спомни мъжа и децата, подложени на изтезания от Тохан, които бе видял със собствените си очи, и усети, че го побиват тръпки на ужас.
— А и кой знае, може да е наследил уменията на баща си — добави Шизука.
— И да стане нашият убиец?
Тя кимна и двамата впериха един в друг изпълнени с въодушевление погледи. Шигеру изпита желание да я вземе в обятията си; беше нещо повече от благодарност, осъзна той, когато желанието за нея го изпълни. Видя нещо в изражението й и разбра, че трябва само да протегне ръка и тя ще му се отдаде; че и двамата го искат еднакво силно; че никой от тях няма да го спомене повече и че няма да е предателство, а просто разпознаване на непреодолима потребност. Заля го страстно желание… за женско тяло, за женско ухание… за ръцете й, косите й… тя щеше да го избави от самотата и скръбта. Щеше да сподели с него въодушевлението и надеждите му.
Никой от двамата не помръдна. Мигът отмина. Шизука каза:
— Това е другата причина, поради която не бива да идвам повече. Ставаме си твърде близки… знаеш какво имам предвид.
Той кимна безмълвно.
— Иди в Мино. Тръгни колкото се може по-скоро.
— Никога няма да мога да изразя признателността си за всичко, което направи за мен — рече Шигеру с официален тон, зад който се опитваше да скрие вълнението си. — Задължен съм ти завинаги.
— Рискувах живота си за теб — рече Шизука. — Моля те само добре да използваш полученото.
След като тя си тръгна, Шигеру отиде да седне за малко в градината. Въздухът бе влажен и горещ, не помръдваше нито лист. От време на време се чуваше плясък на някоя риба. Жужаха цикади. Той си даде сметка, че сърцето му бие учестено не само от внезапното и неосъществено желание, а и от вълнение и напрегнато очакване. Момчето бе фигурата в играта, създаваща нова възможност за атака, за непредвиден ход, който щеше да доведе до унищожението на врага. Но и нещо повече — момчето бе връзката между отделните пластове в неговия живот, средството, което ги откриваше един към друг и ги обединяваше. Беше внукът на владетеля Шигемори, най-близкият роднина на Шигеру след Такеши, неговия наследник. Беше синът на наемния убиец от Племето и притежаваше способности, които щяха да унищожат Ийда…
Не можеше да седи спокойно. Реши да изведе един от конете и да поязди; имаше нужда да усети ритъма на животното, докато обмисляше плановете си. Имаше нужда да сподели новината с някого; щеше да каже на Такеши.
Завари брат си в някогашните водни ливади на Мори заедно с жребците, които вече караха своето шесто лято. Такеши ги беше обяздил преди две години. Сега яздеше дорестия, който бе нарекъл Кури.
Шигеру му викна и Такеши препусна към него.
— Този кон е толкова умен! — възкликна той. — Ще ми се да изглеждаше по-добре.
Кури мръдна уши назад и Такеши се засмя.
— Виждаш ли, разбира всяка дума, която казваш. От него ще стане чудесен боен кон… само дето едва ли някога ще имам възможност да участвам в битка!
— Бърз ли е?
— Не колкото Раку — отвърна брат му и погледна с обич сивия кон с черната грива и опашка.
— Хайде да се състезаваме — предложи Шигеру. — Да видим може ли новата кръв да надвие старата.
Такеши се усмихна и очите му заблестяха, докато преместваше юздите и седлото на Раку. Харесваше този тип предизвикателства. Яздиха до края на ливадата и обърнаха конете. Такеши преброи от пет до едно и двата коня се втурнаха в галоп, възторжени заради отпуснатите юзди и окуражителните викове на техните ездачи. Шигеру не се интересуваше дали ще победи или не; вълнуваше го единствено чувството за освобождение, с което го изпълваше галопът, и сълзите, които вятърът отвяваше от очите му.
Раку финишира първи на една глава пред своя съперник, за удоволствие на Такеши. Кури не ги последва, но изгледа надпреварата с интерес. Такеши явно бе превъзмогнал безпокойството от миналото и сега Шигеру се гордееше със своя брат, впечатлен от красотата и поведението на конете. Обзет от внезапен порив, той рече: