— Никога не бива да сключваме такъв съюз — заяви незабавно Шигеру. — Ако Тохан се установят и на запад, ще ни обградят изцяло. Следващата им стъпка ще е да погълнат онова, което е останало от Средната провинция. Сейшуу са нашата защита срещу една подобна заплаха.
— Ийда възнамерява да се справи със Сейшуу — ако е възможно, посредством брак, ако ли не — чрез война — Масахиро се засмя, все едно подобна перспектива го изпълваше с искрено задоволство.
— Та кой на запад го заплашва с война? Той вижда врагове навсякъде!
— Ти беше болен и не си съвсем наясно с последните събития — отвърна Шоичи благо.
— Владетелят Шигеру трябва да се замисли за нов брак — отбеляза Масахиро в явен опит да смени темата. — След като си се оттеглил от политическата сцена, трябва да се насладиш напълно на своя природосъобразен живот. Нека ти намерим съпруга.
— Нямам желание да се женя повторно — отвърна Шигеру.
— При все това брат ми е прав — рече Шоичи. — Трябва да се радваш на живота и да възстановиш здравето си. Тръгни на някакво пътуване, полюбувай се на планинския пейзаж, посети някое светилище, събери още древни предания — той се усмихна към брат си и Шигеру видя присмеха в очите им.
— Ще отида в Тераяма на гроба на брат ми.
— Малко е рано за това — рече Шоичи. — Още не бива да ходиш там. Но можеш да поемеш към Източната провинция.
Четирийсет и седма глава
Много добре, каза си Шигеру. Ще се подчиня на чичовците си. Ще поема на изток.
Тръгна на следващия ден, като уведоми Чийо и Ичиро, че възнамерява да посети храма Шокоджи и да прекара там няколко дни в уединение и молитви за мъртвите. Първата част от пътуването премина на кон, яздейки Кю, съпроводен от няколко васали, които бе взел със себе си. После остави хора и коне в Сасамура — последното малко градче преди границата — и продължи нататък пеша, като поклонник. Отседна за две нощи в храма Шокоджи, а на третата сутрин стана призори по пълнолуние и пое през планинския проход направо на изток, следвайки звездите близнаци, наречени Котешките очи, докато небето избледня, след което тръгна право към изгряващото слънце. Светлината му падаше върху ръждивата трева на равнината; вече почти нямаше следи от десетте хиляди, които бяха загинали там, макар че от време на време се натъкваше на кости от хора и коне, останали в прахта след набезите на лисици и вълци. Неволно си спомни как бе яздил тук с Кийошиге, как младите коне бяха препускали неудържимо през равнината… Пред очите му отново изникнаха потресаващите картини на насилие, които бяха заварили от другата страна на пограничното селце. Сега цялата тази област принадлежеше на Тохан — дали някои от Скритите тук бяха успели да оцелеят?
Не видя никого в равнината, само фазани и зайци. Спря да пие вода при извора, където бяха отдъхвали с Кийошиге, и си спомни как изтезаваният Томасу бе допълзял до тях и безмълвно ги бе умолявал да му помогнат. Вече преваляше пладне, денят беше зноен. Почина малко под сянката на боровете, като се опитваше да прогони от съзнанието си образа на малко момче с лицето на Такеши, което бавно умираше над горящия под него огън, докато тревожно чувство за неотложност го накара да продължи пътя си. Пое по една лисича пътека, която вървеше почти напряко през червеникавокафявата повърхност към планината, разположена северно от Чигава. Спеше предимно на открито, само в часовете между залеза на луната и зазоряване, когато бе твърде тъмно, за да вижда пътеката пред себе си. Следваше планинските пътеки, често се губеше и бе принуден да се връща обратно по следите си, като на моменти се питаше дали някога щеше да се върне в Средната провинция, или щеше да намери гибелта си тук в непроходимата гора, без някой да разбере какво се е случило с него.
Нарочно заобиколи Чигава, поемайки по пътеката на север и после отново на юг. Рядко срещаше някого, но след като подмина Чигава, попадна на следи, които говореха, че наскоро оттук бе минала голяма група от хора. Имаше счупени клони и земята бе отъпкана от нозете им. Шигеру не искаше да се натъкне на тях, когато се връщат. Потърси път, по който да поеме направо на изток, но местността беше дива, с множество назъбени скали, стръмни клисури и гъста гора. Изглежда, нямаше друга възможност, освен да продължи по пътеката, докато стигне до прохода.