След поредния завой забеляза, че нещо светлее в шубрака. Там лежеше труп на мъж с наскоро прерязано гърло. Облеченото в дрипи мършаво тяло бе още топло. Шигеру коленичи до него, видя следите от въжета по китките и врата му, мазолите по коленете, изпочупените нокти, покритите с белези ръце и разбра кой върви пред него — този човек беше бивш миньор, един от онези, принуждавани да работят в мините за добив на сребро и мед, с които бе осеяна областта около Чигава. Явно местеха част от групата в нова мина и той вероятно бе припаднал от изтощение, при което най-хладнокръвно бе пратен на оня свят и зарязан непогребан.
Бил е Отори, помисли си Шигеру, един от хилядите, които разчитаха на моята закрила, а аз предадох.
Той извлече трупа нагоре по хълма, намери една празнина в скалите, положи го там и затрупа отвора с камъни, като се молеше за душата на покойника. После тръгна да търси вода, за да утоли жаждата си и да се пречисти от съприкосновението със смъртта. Намери една вдлъбнатина, където се бе събрала вода, която се процеждаше между камъните, и после реши да поспи известно време, за да даде възможност на групата от мината да се отдалечи достатъчно. Нямаше вятър и единствените звуци, които се чуваха, бяха жуженето на цикадите и писъците на ястребите.
Събуди се от същия шум, пак пи вода и отново пое по пътеката. Щом стигна до прохода, пред очите му се откри гледка на цялата равнина Яегахара чак до морето на север. Слънцето вече бе в западната част на небосклона и той си помисли, че му остават около два часа до залеза, но и бездруго смяташе да върви цяла нощ в южна посока към планините отвъд Инуяма.
Щом пое надолу по склона, вече се движеше по-бързо в хладината, като непрестанно се ослушваше за някакви звуци от човешко присъствие по пътеката пред себе си. Беше почти в долината и светлината все повече гаснеше, когато внезапно се натъкна на групата с миньорите.
Бяха спрели да починат при малък вир, най-вероятно с намерението да пренощуват. Работниците — жени и мъже, вързани заедно, някои от тях още почти деца — се бяха строполили на място и спяха като мъртви, наподобяващи уродливи купчини от трупове. Никой не бе палил огън; група въоръжени мъже — петима, доколкото успя да ги преброи в бързината — бяха клекнали отпред и ядяха студена храна от обща бамбукова съдина, като си я подаваха един на друг и дъвчеха в пълно мълчание.
Щом видяха Шигеру, ръцете им тутакси се устремиха към мечовете. Той ги поздрави кратко и понечи да ги подмине, готов всеки миг да се обърне и да посрещне атаката им с Джато. В погледите им се четеше подозрение. Те не се нахвърлиха върху му, вероятно възпрени от меча му, но един от тях викна:
— Господарю, за момент, моля.
Той се обърна. Мъжът, който го бе повикал, се отправи към него — едър войник с властна осанка, когото далеч не би очаквал да види като охрана на хора, прилични най-вече на група окаяни роби. Шигеру бе обзет от чувството, че го познава, че може би го е виждал преди години, когато Ийда бе потеглил от Чигава. Спря и изчака невъзмутимо.
Войникът се взря в лицето му и по погледа, който проблесна в очите му, стана ясно, че го е разпознал.
— Това вие ли сте? — започна той, но не можа да продължи, тъй като сред проснатите тела изведнъж настана суматоха.
Единият от работниците се разкрещя, взе да се дърпа и да се мята, опитвайки се да се освободи от въжетата, като повличаше останалите, вързани за него от двете му страни, от което костеливите им ръце се вдигаха и спускаха, все едно подмятани от морски вълни.
Шигеру видя Комори — мъжа, който бе спасил живота на Ийда — Подземния император. Осъзна, че Комори го е познал и че това е инсценировка, за да спаси Шигеру, и в мига, който му бе необходим, за да изтегли Джато, си каза, че по-скоро би умрял тук, отколкото да го изостави. Здравенякът изкрещя към другите:
— Това е Отори! Не го убивайте! Заловете го жив!
Шигеру му нанесе удар изотзад, разсичайки гръбначния му стълб. Други двама хванаха мрежата, с която ловяха селяни, за да ги водят в мините, и я хвърлиха към него. Той успя да я избегне, като се шмугна под нея и наръга единия в бедрото, срязвайки главната артерия на крака му. Раненият рухна и мрежата му се спусна върху Шигеру. Той се претърколи назад, използвайки лявото си рамо, за да се оттласне извън обсега на четвъртия. Приземи се на нозете си и в същия миг се хвърли напред, стовари Джато върху дясната ръка на противника си и я отсече. Петият се устреми към него, но вързаните с въжета миньори се вдигнаха като грамаден, тромав звяр и го обградиха. Той напразно замахваше срещу им, те го надвиха и го събориха на земята.