Шигеру сложи край на живота на тримата, които все още дишаха; после извади късия си меч и преряза въжетата на пленниците, като започна от Комори. Мнозина стенеха от потрес и ужас. Веднага щом бяха освободени, повечето се втурнаха към вира да утолят жаждата си, след което потънаха в гората.
Комори имаше рана под мишницата, която кървеше. В здрача беше невъзможно да се види колко е дълбока. Шигеру я изми, доколкото можа, и я превърза с мъх, който събра от корените на околните дървета. Първоначално никой не продума. Очите на Комори искряха трескаво; бе тъй слаб, че костите му сякаш прозираха през изопнатата кожа.
— Разполагаме с няколко часа преднина — рече той, докато се изправяше с болезнена гримаса. — Очаква се да пристигнем в мината едва утре по обяд. Дотогава владетелят Отори трябва да е от другата страна на Яегахара — той хвърли поглед към убитите, срита водача им и се изплю отгоре му.
— Никой от тях няма да проговори!
— А освободените пленници?
— Те ще си отидат у дома… докато не ги отвлекат отново. Ето какво представлява животът ни при Тохан. Няма да ви предадат по собствено желание, но никой не знае доколко може да издържи на изтезания. Затова трябва да тръгнете незабавно, колкото се може по-бързо.
— Бих те взел със себе си — рече Шигеру, — но не се връщам, а продължавам напред.
— Ще се втурнат да ви преследват. Освен това сте тръгнали право към Ийда. Той върлува из цялата област — поясни Комори и кимна към югоизток. — Издирва онези нещастници, които наричат Скритите.
— Затова трябва да стигна до едно място, наречено Мино. Там има човек, когото трябва да спася от Ийда.
— В такъв случай, докато мога да вървя, ще ви съпровождам. Мисля, че ще се придвижвате по-бързо, ако ви водя. Никога не съм ходил в Мино, но знам Хиноде — в околността има една стара мина. А оттам до Мино е близо. Вярност към чаплата! Това ще бъде моят последен акт на преданост към вас.
Комори измърмори една последна ругатня, докато се отдалечаваха от труповете.
— Колко съм копнял за този ден, да видя мъртъв този звяр. Ийда ни остави един на друг. Той има нюх да противопоставя хората по този начин. Така и не ме забрави, задето го накарах да се съблече гол и да си остави мечовете, задето му спасих живота. Това ми беше наградата — да ме държат жив в мините с личен тъмничар и мъчител. Никога не се оставяйте да попаднете в ръцете му, владетелю Отори. Повече не стъпвайте в Източната провинция… освен начело на армия — добави той с горчивина. — Трябваше да оставим Ийда в Леговището на човекоядеца. Ако го срещнете отново, гледайте да го убиете!
— Това и смятам да сторя — рече Шигеру. — Съжалявам само, че моето решение и провал са ти причинили такива страдания.
Нощта настъпи и известно време двамата вървяха като слепци, но Комори знаеше пътеката и не се обърка. Когато луната изгря, двамата вече бяха прекосили долината; бледата светлина хвърляше сенки по лятната трева и открояваше младите леторасли. От време на време се разнасяха лай на лисугер и ответният писък на другарката му, а веднъж от мрака внезапно излетя кукумявка.
Комори вървеше с присъщата си енергичност, която Шигеру не бе забравил, и двамата се придвижваха бързо, почти без да си говорят; но с напредването на нощта, докато изпълнената наполовина луна прекосяваше небето, Комори почна да залита, нозете му се отклоняваха от пътеката и на няколко пъти Шигеру трябваше да го хване за ръката и да го върне. Взе да бълнува и почти в несвяст първо мислеше, че е в мината, а после — в Инуяма.
— Отвъд славеевия под — измърмори той. Шигеру не го разбра и Комори сякаш бе обзет от отчаяно желание да обясни. — Ето къде ще намерите Ийда, но никой не може да стигне до него, защото никой не може да прекоси славеевия под.
Шигеру го накара да се облегне на рамото му и го обхвана през кръста, за да го подкрепя. Усети, че Комори изгаря в треска, а дрехата му е подгизнала от кръв. Съмваше се, когато стигнаха до следващия проход, където спряха да отдъхнат за няколко мига. В нозете им лежеше стръмна долина, отвъд която следваше поредният хребет. Комори едва ли щеше да издържи изкачването и Шигеру се запита докъде ще може да го носи.
— Жаден съм — рече внезапно Комори. Шигеру го вдигна и го отнесе до брега на реката. Остави го в плитчината при отсамния бряг.