Такеши се бе появил на бял свят в годината, когато господарката Отори навърши трийсет и две; на тази възраст много жени вече бяха с внучета на ръце. Бе омъжена за Шигемори, когато бе на седемнайсет, а той — на двайсет и пет. Бе заченала почти незабавно, пораждайки големи надежди за появата на сигурен наследник, но детето — момче — се роди мъртво, а следващото — момиче — живя само няколко часа след раждането. Последваха няколко помятания, все на водни деца, предадени на грижите на Джизо2 — изглежда, утробата й бе твърде немощна, за да износи докрай жива рожба. Потърсиха съветите на най-вещи лекари, после на свещеници, накрая даже се обърнаха за помощ към един шаман от планините. Докторите предписваха специални храни, които да подсилят утробата й — лепкав ориз, яйца и ферментирали соеви зърна. Не й позволяваха да яде змиорки и всякакви други жизнени риби, приготвяха й отвари, за които се знаеше, че имат успокояващо въздействие. Свещениците редяха молитви и изпълваха къщата с тамян и амулети, донесени от далечни светилища. Шаманът опаса корема й със сламена връв, за да задържи вътре детето, и й нареди нито за миг да не поглежда към нещо червено, тъй като този цвят можел да възобнови желанието на утробата й да кърви. Владетелят Шигемори бе тайно посъветван от най-приближени васали да си вземе наложница… или даже няколко… но полубратята му Шоичи и Масахиро посрещнаха с неохота тази идея, възразявайки, че приемствеността в управлението на клана Отори винаги се е осъществявала чрез законни наследници. За останалите кланове можело и другояче, но Отори все пак произхождали от императорското семейство и създаването на незаконен наследник би било безспорно оскърбление към императора. Разбира се, детето можеше да бъде осиновено и по този начин узаконено, но Шоичи и Масахиро не бяха толкова предани на своя по-голям брат, та да не таят свои собствени мисли относно наследничеството.
Чийо — главната прислужница в домакинството на господарката Отори — някогашна нейна дойка и бавачка — отиде скришом в планините в едно светилище, посветено на Каннон3, и донесе оттам амулет, изплетен от конски косъм и ивички хартия, тънки като пролетна паяжина, в който бе поставено специално заклинание. Заши го в подгъва на нощната роба на своята господарка, без да каже на никого ни дума. Когато детето бе заченато, Чийо се погрижи за спазването на режим, според нея обезпечаващ безопасна бременност — почивка, добра храна, никакви вълнения, никакви лекари, свещеници или шамани. Потисната от многото помятания, господарката Отори не хранеше особени надежди за бъдещето на поредното бебе — всъщност почти никой не смееше да се надява на живородено дете. Когато се роди и се оказа момче, и то с всички признаци, заявяващи намерението му да оцелее, радостта и облекчението на владетеля Шигемори бяха безмерни. Убедена, че бебето се е появило на този свят само за да й бъде отнето, господарката Отори се оказа без кърма. Дъщерята на Чийо, която току-що бе родила второто си момче, стана негова дойка. Щом навърши две години, момченцето получи името Шигеру.
Още две недоносени деца бяха предадени на грижите на Джизо, преди Чийо да поеме на поредното си поклонение в планината. Този път тя взе пъпната връв на оцелялото бебе като дар към богинята и се върна с нов изплетен амулет.
Когато се роди брат му, Шигеру бе четиригодишен. Вторият син бе именуван Такеши — в клана Отори на особена почит бяха имена, съдържащи Шиге и Таке4, които да напомнят на наследниците колко важни са и земята, и мечът, че мирът е благодат, а войната — радост.
По този начин законната приемственост бе осигурена за огромно облекчение на всички, освен може би на Шоичи и Масахиро, които успяха да скрият своето разочарование с цялата сила на духа, която се очакваше от класата на воините. Шигеру бе отгледан в строгост и дисциплина — традиционния дух за членовете на клана Отори, които ценяха смелостта и физическите умения, интелигентността и острия ум, самообладанието и галантността в мъжете и покорството у децата. Бе обучен на езда и майсторско боравене с меч, копие и лък, на изкуството и стратегията на войната, на историята на клана и на принципите за неговото ръководство, на системата за управление и данъчно облагане на земите му.
Тези земи съставляваха цялата Средна провинция от северното до южното море. На север пристанището Хаги бе крепостният град на клана Отори. Търговията с голямата земя и риболовът в богатото северно море способстваха за процъфтяването на града. В него пристигаха заселници от Сила5 и развиваха множество занаяти начело с изящното грънчарство — местната глина притежаваше своеобразен красив цвят, придаващ блестящо лустро на бледата глеч. Ямагата, разположен във вътрешността на провинцията, бе техният втори по важност град, макар че търговията се развиваше и на юг от пристанището Хофу. От Трите провинции Средната бе най-процъфтяващата, поради което съседите й не откъсваха от нея алчни погледи.
2
Пазителят на душите в ада. Едно от най-обичаните японски божества, което помага за съкращаване страданията на грешниците; покровител на пътниците, бременните и пр. — Б.пр.