Плувай нагоре! Плувай нагоре! Сякаш го бе призовала. Без да знае как, намери в себе си още капчица сила. Светлината стана ослепителна, в следващия миг главата му проби повърхността и той вече си поемаше дъх. Реката бе отхлабила своята смъртоносна хватка и сега го поддържаше на повърхността и подкрепяше Такеши в ръцете му.
Очите на брат му бяха затворени и той видимо не дишаше. Както се придвижваше през водата, треперещ, Шигеру опря устни в устата на брат си и му вля дъха си, като призоваваше всички божества и духове да му помогнат, отправяше упреци към речния дух, порицаваше самата смърт и отказваше да им позволи да завлекат Такеши в своя мрачен свят.
На брега се бяха появили стражи от къщата и сега тичаха през водата към Шигеру. Един от тях пое Такеши и с мощно плуване се отправи обратно към брега. Друг измъкна Кахей и му помогна да доплува обратно. Трети се опита да помогне на Шигеру, но той го отблъсна.
— Мори Юта още е долу. Извади го!
Лицето на мъжа пребледня и той тутакси се гмурна към дъното.
Шигеру чу как най-малкият от братята Мори хлипа на яза. Някъде в далечината изпищя жена — пронизителен звук, наподобяващ зов на бекас. Когато доплува до брега и олюлявайки се, излезе от водата, Шигеру усети обичайното спокойствие на късния следобед, топлината на слънцето, аромата на цветя и миризмата на тиня, лекия полъх на южния вятър.
Стражът бе положил Такеши по очи на брега, бе коленичил до него и внимателно се опитваше да изтласка водата от дробовете му с лек натиск върху гърба му. Лицето на мъжа бе напрегнато и мрачно и той не спираше да поклаща глава.
— Такеши! — викна Шигеру. — Свести се! Такеши!
— Владетелю Шигеру — подхвана мъжът с треперещ глас.
Неспособен да изрече гласно ужасното си опасение, във вълнението си той натисна по-здраво гърба на момчето.
Такеши внезапно отвори очи и се закашля мъчително. От устата му бликна вода, той се задави, извика и повърна. Шигеру го повдигна, избърса лицето му и го държа, докато повръщаше отново. Усети как очите му запариха и си помисли, че Такеши може да се разплаче от облекчение или потрес, но брат му го бутна и възкликна:
— Къде е Юта? Надвих ли го? Това ще му е за урок повече да не се появява на нашия мост!
Препаската и ръкавите на Такеши бяха натъпкани с камъни. Стражът ги изсипа на земята през смях.
— Оръжията ти едва не те убиха! Не беше кой знае колко умно, нали?
— Юта ме блъсна във водата! — извика Такеши.
Въпреки протестите на момчето, мъжът го отнесе в къщата. Вестта за злополуката се бе разнесла бързо; прислужниците бяха изтичали на улицата и се бяха струпали на брега.
Шигеру събра дрехите си, които бе хвърлил в калта, и ги навлече бързешком. Запита се дали да не се изкъпе и да се преоблече, преди да види майка си. Хвърли поглед назад към реката. Момичето се бе качило в лодката си и се бе облякло. Не погледна към него, а се захвана да гребе надолу по течението срещу прилива. Мъжете продължаваха да се гмуркат в опит да открият Юта. Шигеру си спомни здравата, задушаваща прегръдка на реката и потръпна въпреки топлината на следобедното слънце. Наведе се отново и взе едно от най-малките камъчета — обло, черно и загладено от водата.
— Владетелю Шигеру! — чу да го вика Чийо. — Ела — рече му тя. — Ще ти намеря чисти дрехи.
— Извини ме пред майка ми — каза той, когато се изкачи по брега. — Съжалявам, че я накарах да чака.
— Едва ли ще е ядосана — отвърна Чийо с усмивка. Погледът й пробяга по лицето на Шигеру. — Ще се гордее с теб — и тя, и баща ти. Не тъгувай и не се притеснявай. Ти спаси живота на брат си.
Шигеру почувства внезапна слабост от обзелото го облекчение. Онова, което замалко не се случи, бе чудовищно и все още твърде близко. Ако не се бе озовал в градината, ако Акира не бе успял да го открие, ако първо бе решил да повика стражите, ако момичето не се бе гмурнало след него… Той бе възпитан да не изпитва ужас от смъртта и да не скърби особено за кончината на другите, но все още не бе губил близък и не бе осъзнал колко силна е обичта му към брат му. Връхлетя го скръб, облъхна го със своя сив, смразяващ дъх и с подредените в бойна редица предателски оръжия, пронизващи сърцето и терзаещи ума. Осъзна, че скръбта е враг, от който трябва да се страхува повече, отколкото от всеки воин, че няма броня, която да го предпази от набезите й. И си даде сметка, че останалата част от живота му ще е борба да обуздава скръбта, като охранява живота на Такеши.