Прокраднах се по задната стълба до кабинета на баща ми. Много добре знаех, че той спазва ежедневното си разписание с точността на часовник. Рано сутрин винаги излизаше на проверка из земите ни, придружаван от Робърт.
След като се озовах в хладния полутъмен кабинет, прокарах пръсти по гърбовете на томовете с кожена подвързия. Гладката кожа ми подейства успокояващо. Просто се надявах някъде тук да намеря книга, в която да открия отговорите на въпросите, които не ми даваха спокойствие. Спомних си, че Катрин четеше „Мистериите на Мистик Фолс“. Открих обаче, че томчето не беше на мястото си, нито се забелязваше някъде наоколо.
Продължих да ровя безцелно сред лавиците, като за пръв път в живота си останах изумен от това колко много книги бяха струпани в кабинета на баща ми. Къде, все пак, бих могъл да намеря сведения за вампирите? Баща ми притежаваше толкова много томове с пиеси, романи, атласи, както и две пълни лавици, запазени само за различните издания на Библията — някои на английски, други на италиански, а имаше и на латински. Ръцете ми погалиха кожените гръбчета с позлатени букви на всеки от тези внушителни томове с надеждата, че все някак си ще открия нещо.
Най-после пръстите ми се спряха върху тънко, окъсано томче, на чието гръбче едва се четяха олющените сребристи букви на заглавието Demonios. Demonio… демон. Тъкмо това търсех. Отворих книгата, но се оказа написана на старовремски италиански, който беше неразбираем за мен въпреки усърдните ми занимания с италианския и латинския.
Все пак отнесох книгата до креслото и се настаних в него. Да се опитам да разгадая написаното в някоя книга бе нещо привично за мен, много по-лесно, отколкото да се преструвам на закуска, че всичко е наред. Прокарвах пръсти по думите, като ги изчитах на глас, сякаш бях ученик, сричащ уроците, за да съм сигурен, че няма да пропусна обяснението на думата vampiro. Накрая го намерих, но изреченията около тази дума оставаха съвсем неясни за мен. Въздъхнах отчаяно.
И тъкмо тогава вратата на кабинета се отвори със скърцане.
— Кой е там? — попитах сърдито.
— Стефан! — По червендалестото лице на баща ми се изписа изненада. — Навсякъде те търсих.
— Така ли? — Ръката ми инстинктивно се стрелна към шията ми, сякаш той можеше да види превръзката под яката на ризата ми, но напипах само гладкия ленен плат. Тайната ми оставаше добре скрита.
Баща ми ме изгледа някак странно. Пристъпи към мен и вдигна книгата от скута ми.
— Двамата мислим еднакво — отбеляза той и по устните му пробягна странна усмивка.
— Наистина ли? — Сърцето ми запърха в гърдите като крила на колибри. Бях сигурен, че баща ми чува задъханото ми дишане, задавяно в свитото ми гърло. Бях сигурен, че можеше да прочете мислите ми, че със сигурност знае за Катрин и мен. А щом знаеше за Катрин, щеше да я убие и…
Не можех да понеса мисълта за това, което ще последва.
— Наистина — отново се усмихна баща ми. — Зная, че взимаш присърце разговорите ни за вампирите и оценявам, че възприемаш съвсем насериозно опасността от това зло. Не мога да отрека, разбира се, че имаш свои основания да жадуваш да отмъстиш за смъртта на скъпата си млада Розалин — додаде баща ми и се прекръсти.
Вперих поглед в едно изтъняло място от ориенталския килим, където тъканта вече бе толкова протрита, че под нея прозираше дървения под. Нямах смелост да вдигна очи към лицето на баща си от страх смутеното ми изражение да не издаде тайната ми, да не разкрие тайната на Катрин.
— Защото, синко, можеш да бъдеш сигурен, че Розалин не е умряла напразно. Тя загина за Мистик Фолс и няма да бъде забравена, докато прочистваме нашия град от това проклятие. А ти, естествено, си неотменна част от плана. — Баща ми посочи към книгата, която още държах в скута си. — За разлика от брат ти, който за нищо не става. Каква полза от цялото му новопридобито военно познание, ако не го прилага, за да защитава фамилията си, за да брани земята си? — запита баща ми реторично. — Ето, тъкмо днес му хрумна да излезе на езда с някакви свои приятели от войската. Дори след като му казах, че тази сутрин ще го чакам, за да ни придружи на нашата среща в дома на Джонатан.
Но аз вече не го слушах. Интересуваше ме единствено това, че той не знаеше за Катрин. Дишането ми постепенно се успокои.
— Не успях да науча много от тази книга. Не ми се струва полезна — заговорих, сякаш цялата сутрин бях посветил на изучаването на вампирите.
— Няма значение — небрежно каза баща ми и спокойно прибра книгата на мястото й в лавицата. — Имам чувството, че двамата заедно ще се сдобием с много познания.