Катрин не се обърна назад. Вместо това още по-здраво стисна Ана и я поведе към гората. Пришпорих яростно Мезаноте в хълбоците и вятърът забрули лицето ми, докато се носех напред в отчаян опит да ги настигна.
19
Препуснах в галоп сред дърветата, като пришпорвах Мезаноте да прескача изпопадалите дънери, да се шмугва сред храстите, само и само да не изгубя от погледа си Катрин и Ана. Как можах да повярвам на Катрин? Как можах да си помисля, че я обичам? Трябваше да я убия, когато имах тази възможност. Ако сега не ги настигна, кръвта на Ана ще опетни ръцете ми. Също като кръвта на Розалин.
Стигнах до едно повалено дърво. Мезаноте се изправи рязко на задните си крака и ме запрати по гръб върху горската пръст. Остра болка прониза слепоочието ми, когато главата ми се блъсна в един остър камък. Вятърът ме връхлетя и едва си поех дъх, измъчван от опасението, че е само въпрос на време кога Катрин ще убие Ана, а след това и мен.
Усетих как нежни, леденостудени ръце ме повдигнаха, за да седна.
— Не… — простенах. Дори дишането ми причиняваше болка. Бричът ми бе скъсан, на коляното си имах голяма рана, а от слепоочието ми шуртеше кръв.
Катрин коленичи до мен и разкъса ръкава на роклята си, за да направи превръзка, с която спря кръвоизлива. Забелязах как облиза устните си, но после твърдо ги стисна.
— Ранен си — каза тихо тя и продължи да притиска превръзката върху раната ми. Опитах да се отдръпна от нея, но тя стисна рамото ми и ме задържа да не помръдна.
— Не се тревожи. Забрави ли, че си господар на сърцето ми? — промълви Катрин и впери очи в моите. Само й кимнах безмълвно. Ако часът на смъртта ми бе настъпил, поне по-бързо да се свършва. Не се съмнявах, че Катрин ще оголи зъбите си, затова затворих очи в очакване на агонизиращия екстаз от впиването на зъбите й във врата ми.
Ала нищо подобно не се случи. Вместо това усетих само студената й кожа близо до устните ми.
— Пий — заповяда ми и видях тънък прорез върху нежната й бяла кожа. Кръвта се стичаше от порязаното място като ручейче, бликнало след проливен дъжд. Отвратих се и се помъчих да извърна глава настрани, но Катрин ме улови здраво за тила, така че да не мога да мръдна. — Довери ми се. Ще ти помогне.
Бавно, неохотно, с много боязън позволих на устните си да вкусят гъстата лепкава течност. И тутакси ме обля топлина, която се стече надолу по гърлото ми. И продължих да пия, докато Катрин не отдръпна ръката си.
— Това ти стига — промърмори и задържа дланта си върху раната. — Сега как се чувстваш? — Приклекна и ме огледа изпитателно.
Как се чувствах ли? Докоснах раната на крака си, после и раната върху слепоочието си. Навсякъде напипах само съвсем гладка кожа. Бях напълно излекуван.
— Ти го направи! — възкликнах, все още неспособен да повярвам на чудодейното изцерение.
— Направих го. — Тя се изправи и изтупа ръцете си. Забелязах, че и нейната рана беше напълно зараснала. — А сега ми кажи защо трябваше да те лекувам? Какво правеше в гората? Нали знаеш, че тук не е никак безопасно — довърши тя, като зад обичайния й привидно закачлив тон се прокрадна тревожна нотка.
— Ти… и Ана… — промърморих, но се почувствах изтощен и сънен като след дълъг обяд, обилно полят с вино. Примигнах и се огледах наоколо. Юздата на Мезаноте беше завързана за едно дърво, а Ана седеше върху един паднал клон, притиснала колене към гърдите си, докато ни гледаше с интерес. Но вместо ужас по лицето на Ана беше изписано само смущение, докато местеше поглед от мен към Катрин.
— Стефан, Ана е една от моите приятелки — простичко ми обясни Катрин.
— Нима Стефан… знае? — запита Ана, изпълнена е любопитство, при това шепнешком, сякаш не бях само на метър от нея.
— Можем да му се доверим — кимна Катрин решително.
Изкашлях се смутено, а двете момичетата ме изгледаха напрегнато.
— Какво правите тук? — запитах ги, като се посъвзех.
— Дошли сме на среща — обясни ми Катрин и махна с ръка към поляната.
— Стефан Салваторе — прозвуча гърлен глас. Извъртях се и зърнах трета фигура да се появява от храстите. Без да се замисля, измъкнах върбинката от джоба на ризата си, но цветето ми се видя безполезно, все едно че стисках в дланта си безобидна маргаритка.