— Разбирам — рече Шигеру. — Ще се подчиня на волята ти — както за това, така и за всичко останало.
Баща му се усмихна отново, този път с обич.
— Твоето раждане бе чакано дълго, но аз го считам за най-щастливото събитие в живота си. Въпреки всичките ми слабости и недостатъци, бях истински благословен чрез своя син.
Шигеру се почувства окуражен от тези думи, както и от единението, постигнато с родителите му в името на общата цел. Баща му също изглеждаше поукрепнал благодарение на тяхното помирение и макар че не пропусна да се посъветва с обичайните си свещенослужители и шамани, владетелят Шигемори не допусна ненужно забавяне на заминаването, което бе насрочено за първия по-благоприятен ден.
Трийсета глава
В началото на петия месец Шигеру пое от град Хаги с близо петхилядна армия. Баща му тръгна с него. Владетелят Шигемори бе заръчал да приготвят бронята му и да доведат бойния му кон от паша. Изглежда, решението му бе вдъхнало сили и той яздеше изправен, препасал Джато.
Предишната нощ Шигеру бе отишъл при Акане, за да се сбогува с нея. Тя бе силно развълнувана, притисна се до него и се разрида, изоставяйки обичайното си самообладание. Сбогуването със съпругата му бе значително по-хладно. Почувства, че Мое го изпраща с радост и би изпитала облекчение, ако не се върне, макар че баща й и братята й щяха да се сражават редом с него и ако той загинеше, по всяка вероятност смъртта нямаше да пощади и тях. Изпита съжаление, че не оставя деца след себе си, но после си спомни, че ако претърпеше поражение, те също щяха да умрат, и с облекчение си помисли, че тази скръб щеше да му е спестена. Поне Такеши бе на сигурно място в Тераяма.
Малко преди пладне вече яздеше редом с баща си по каменния мост. Акане стоеше до гроба на своя баща сред жителите на града, които се бяха събрали, за да изпратят армията. Очите му срещнаха нейните, а на отсрещния бряг се спря, за да я погледне, както бе сторил някога.
Беше получил съобщение от Мори Кийошиге в Чигава, който му съобщаваше, че Тохан струпват войска от другата страна на границата, точно както беше очаквал. Нападението нямаше да бъде изненада. Всички знаеха, че битката е неизбежна. Хората от селата покрай пътя от Хаги копаеха дупки и издигаха защитни насипи. Пътьом към армията се присъединяваха още васали със собствени войници. Други, като Отори Ейджиро, бяха пътували на юг от хребетите и после през Прохода на белите борове, както беше известен, и се срещнаха с тях седмица по-късно на западния край на равнината Яегахара. В равнината навлизаше малка верига от хълмове, а на върха на разположения в най-източната част се издигаше дървено укрепление. Веригата извиваше към югозападния път и там Шигеру очакваше да намери васалите на Отори от юг — Янаги и Ногучи. Той прати Ирие с отряд войници да се свържат с тях и да разпънат лагер на западния бряг на малката река, която течеше на север от равнината.
Пратеници поеха и към Чигава, където Кийошиге бе получил нареждане да не се опитва да брани града, а да се оттегли към равнината, подмамвайки армията на Тохан, които щяха да попаднат в капан, обкръжени от силите на Отори. Пратениците се върнаха с Харада, който уведоми Шигеру, че по всички признаци Тохан ще тръгнат в настъпление на другия ден призори. По преценка войската им наброяваше около дванайсет хиляди, което означаваше, че превъзхождат Шигеру и неговите васали с три или четири хиляди. Но Отори разполагаха с преимуществата на терена — от пладне нататък светлината щеше да ги подпомага, а и те щяха да отбраняват собствената си земя от нашествениците.
Всички войници пешаци носеха дълги дървени копия, които сега бяха забити изправени в земята в гъсти редове на палисада, за да забавят нападението и да предоставят укритие за стрелците с лъкове. След залез-слънце във въздуха се заизвива дим от стотици малки огньове. Шумът от хора и коне заглуши вечерните трели на птиците, но с падането на нощта войниците успяха да грабнат няколко часа сън; откъм планината се разнасяше зов на кукумявки. Звездите бяха ярки, но нямаше луна; призори от реката се издигна мъгла и когато денят настъпи, небето вече бе затулено с облаци.
Ирие се върна, докато Шигеру ядеше, и му съобщи, че Китано е заел позиции в далечния източен край на равнината, скривайки хората си по склоновете на залесен хълм, а Ногучи е разположил воините си до него в западна посока, покривайки пътя на юг. Янаги и синовете му бяха между Ногучи и Отори Ейджиро, който бе в полезрението на главните сили на Шигеру. Шигеру остана в центъра и изпрати баща си с Ирие на източния фланг в укритието на дървеното укрепление.