— Предполагам, че и тя е мъртва?
— Да, както и цялото й семейство. Тохан твърдели, че са от Скритите, но всички в Ямагата знаят, че това не е истина.
— Сигурно ли е, че войниците са били от Тохан?
— Носели герба с тройния дъбов лист и пристигнали от Инуяма. Забранили на всички да местят тялото на господаря Такеши… всъщност никой не знаел, че това е той, но някакъв търговец от Хаги, който бил по работа в Ямагата, го познал. Веднага разгласил вестта, отишъл лично в крепостта и поискал да му предадат тялото. Това лято горещините са големи. Господарят Такеши трябвало да бъде погребан. Търговецът незабавно откарал тялото в Тераяма. Естествено, убийците били ужасени — те нямали представа, че са убили брата на владетеля Отори. Предали се на владетеля в крепостта, умолявайки единствено да им бъде позволено сами да сложат край на живота си, но владетелят ги посъветвал да се върнат в Инуяма и лично да уведомят Ийда за станалото.
— И Ийда ги е наказал?
— Нищо подобно. Както се разбра, приел вестта с нескрито задоволство — Курода се поколеба. — Не желая да оскърбявам владетеля Отори…
— Държа да знам какво е казал.
— Точните му думи били: Един Отори по-малко, за когото да се тревожим. Жалко, че не е бил брат му. Не само че не ги наказал, ами ги удостоил със специалното си благоволение — Курода стисна устни и се втренчи в пода.
Гняв, подобен на разтопен метал, заля вътрешностите му. Той го посрещна с охота, защото лумналата ненавист тутакси пресуши сълзите му и погълна мъката му. Яростта сега щеше да го крепи… яростта и копнежът за отмъщение.
Поведението на чичовците му с нищо не допринесе за потушаването на гнева му. Те изразиха своите искрени съболезнования за смъртта на Такеши и на майка му, както и дълбоката си загриженост за здравето му. Когато Шигеру настоя да разбере как възнамеряват да реагират на случилото се и кога ще поискат от Ийда извинения и обезщетение, те първо проявиха уклончивост, а после и непреклонност. Нямаше да бъдат предявени искания. Смъртта на Такеши била злополука. Не било редно да се търси отговорност от владетеля Ийда.
— Излишно е да ти напомняме за безразсъдството на брат ти. Нали все се замесваше в разни свади — заяви Шоичи.
— Като по-малък — отвърна Шигеру. — Повечето младежи правят такива грешки — и наистина Йошитоми — големият син на Масахиро — наскоро се бе забъркал в една жестока битка в града, която бе коствала живота на две момчета. — Убеден съм, че Такеши вече бе улегнал.
— Може и да си прав — рече Масахиро с осезаема неискреност. — Уви, така и няма да разберем. Нека мъртвите почиват в мир.
— Да ти призная, Шигеру — подхвана Шоичи, като наблюдаваше внимателно своя племенник, — вече вървят преговори за официален съюз с Тохан. Готови сме да приемем узаконяването на настоящите граници и да подкрепим Тохан в техните действия за разширяването им на запад.
— Никога не бива да сключваме такъв съюз — заяви незабавно Шигеру. — Ако Тохан се установят и на запад, ще ни обградят изцяло. Следващата им стъпка ще е да погълнат онова, което е останало от Средната провинция. Сейшуу са нашата защита срещу една подобна заплаха.
— Ийда възнамерява да се справи със Сейшуу — ако е възможно, посредством брак, ако ли не — чрез война — Масахиро се засмя, все едно подобна перспектива го изпълваше с искрено задоволство.
— Та кой на запад го заплашва с война? Той вижда врагове навсякъде!
— Ти беше болен и не си съвсем наясно с последните събития — отвърна Шоичи благо.
— Владетелят Шигеру трябва да се замисли за нов брак — отбеляза Масахиро в явен опит да смени темата. — След като си се оттеглил от политическата сцена, трябва да се насладиш напълно на своя природосъобразен живот. Нека ти намерим съпруга.
— Нямам желание да се женя повторно — отвърна Шигеру.
— При все това брат ми е прав — рече Шоичи. — Трябва да се радваш на живота и да възстановиш здравето си. Тръгни на някакво пътуване, полюбувай се на планинския пейзаж, посети някое светилище, събери още древни предания — той се усмихна към брат си и Шигеру видя присмеха в очите им.
— Ще отида в Тераяма на гроба на брат ми.
— Малко е рано за това — рече Шоичи. — Още не бива да ходиш там. Но можеш да поемеш към Източната провинция.
Четирийсет и седма глава
Много добре, каза си Шигеру. Ще се подчиня на чичовците си. Ще поема на изток.