Както тичаха, момчето му разказа с оскъдни, изпълнени с ужас слова за войниците и за нападението, а после добави:
— Само че те ме бяха погнали и за друго. Съборих владетеля Ийда от коня му.
Шигеру не се сдържа и избухна в смях. Беше като знак… знамение за краха на Ийда, който щеше да дойде от ръката на това момче.
— Вие ми спасихте живота — заяви момъкът. — От днес нататък той ви принадлежи.
Шигеру се засмя отново с чувство на радост, примесено с гордост. Момчето притежаваше смелост и благородство, бе истински Отори.
— Как се казваш? — попита го той.
— Томасу — отвърна момчето.
Томасу!
— Това име се среща често сред Скритите — рече Шигеру. — По-добре е да се отървеш от него.
Осенен от внезапна идея, добави:
— Може да се наричаш Такео.
Вече беше решил, че ще осинови това момче и ще го направи свой наследник. Отори Такео — неговият син. И двамата заедно щяха да унищожат Ийда Садаму.