А може би и Племето щяха да бъдат още една пречка за амбициите на Садаму, разсъждаваше той, но без да изрече гласно мислите си.
— Е, тогава положението е по-добро, отколкото предполагах — отбеляза Ичиро.
Шигеру даде заповеди за най-внушителното шествие, възможно при съществуващите обстоятелства, което да го съпроводи до крепостта. Бързо събраха всички старци и момчета от останките на охраната в къщата. За негова изненада сред тях се оказаха Мийоши Кахей и неговият по-малък брат Гемба, който бе едва шестгодишен.
— Радвам се да ви видя живи и здрави — рече Шигеру на Кахей.
— Ние още повече, че виждаме владетеля Шигеру — отвърна Кахей, чиято доскорошна момчешка веселост бе заличена от видяното на бойното поле. — Смъртта на Кийошиге беше ужасна — добави той тихо, с пламтящи от неизплакани сълзи очи. — Трябва да отмъстим за него!
— Ще го сторим — отвърна също тъй тихо Шигеру. — Какви са вестите за баща ви?
— Той също оцеля. Сега е в крепостта. Прати мен и брат ми да бъдем част от ескорта ви, залог за подкрепата му през идните месеци — мнозина от хората ни загинаха, но те имат синове, мои връстници или на Гемба; ние ще сме вашата бъдеща армия.
— Искрена благодарност на него и на вас.
— Така се чувства целият град, цялата страна — възкликна Кахей. — Докато владетелят Шигеру е жив, целият клан ще живее!
Шигеру заръча да му донесат нова ножница за Джато, махна от дръжката черната кожа от акула, след което внимателно почисти и лъсна меча. Облече се в официални роби в приглушен цвят, избродирани с герба на Отори, и сложи на главата си малка черна шапчица. Чийо отскубна поникналите косми от брадата му и среса косите му. Малко преди пладне той пое към крепостта. Яздеше един от конете на Мори — сив с черна грива и опашка, който му напомняше на мъртвия жребец на Кийошиге. Майка му го придружаваше в паланкин.
Къщата на майка му се намираше на известно разстояние от центъра на града, заобиколена от други малки имения с бели зидове с керемидени покриви и градини с дървета. Успоредно на пътищата вървяха канали, гъмжащи от ленива риба, а въздухът бе изпълнен със звън и плисък на вода. Храстите с азалии в градините искряха като огнени пламъци, а по бреговете на каналите цъфтяха перуники.
В далечината се долавяха други звуци, първоначално неясни, а после постепенно открояващи се като биене на барабани и гонгове, викове на хора, които пееха и пляскаха с ръце. Улиците се изпълниха с тълпи — жителите бяха облечени в ярки цветове и носеха шапки със странна форма и жълти или червени шалове. Танцуваха, сякаш връхлетени от лудост, или обладани от духове. При появата на шествието на Шигеру пеенето и движенията им станаха още по-трескави. Тълпата от хора се раздели, за да му стори път, и той мина с коня си между тях, но техните вълнения го заливаха и все повече го поглъщаха, докато накрая той вече не се чувстваше човешко същество, а въплъщение на нещо древно и неразрушимо.
Това не трябва да загива никога, помисли си той. Трябва да живея. Трябва да имам син. Ако съпругата ми не ми роди, ще имам деца от Акане. Ще ги призная и ще ги осиновя. Сега вече никой не може да ми попречи да осъществя собствените си решения. Дни наред почти не бе мислил за двете жени — сега го заля копнеж по Акане. Впери поглед към къщата под боровете, сякаш очаквайки да я зърне, но портите бяха залостени, а къщата изглеждаше пуста. Веднага щом нещата в крепостта потръгнат, щеше да й проводи съобщение. Щеше да отиде при нея вечерта. А и трябваше да говори с Мое веднага щом разбереше каква е съдбата на баща й и братята й. Опасяваше се, че са мъртви, тъй като Янаги и хората му бяха понесли тежестта на първата яростна атака на Тохан, в същото време връхлетени по десния фланг от своите предполагаеми съюзници Ногучи.
Ендо Чикара и Мийоши Сатору го поздравиха пред крепостта, посрещайки го с добре дошъл у дома и поднасяйки своите съболезнования за смъртта на баща му. За разлика от царящата в града лудост те бяха мрачни. Никой не можеше да се преструва, че Отори не са претърпели пълно поражение. Поеха по дървения мост заедно. При първата външна стена Шигеру слезе от коня си и продължи пеша към входа към резиденцията.
Щом влязоха вътре, Ендо заяви:
— Владетелят Китано пристига утре. Той носи исканията на Тохан.
— Свикайте старейшините и чичовците ми — отвърна Шигеру. — Трябва да обсъдим позицията си, преди да се срещнем с Китано. Майка ми също ще присъства на съвещанието. Съобщете ми, когато всички се съберат. Междувременно трябва да говоря със съпругата си.