Съвещанието протече бурно, белязано с неудобство и страх, изпълнено с взаимни обвинения — първо срещу Ногучи предателя, после макар и по-меко — срещу самия Шигеру за това, че е предизвикал враждебността на Ийда и че се е противопоставил открито на Тохан. Накрая поради липса на друга възможност владетелят Шоичи склони да изпълнява ролята на регент, тъй като бе напълно възможно Тохан да откажат да преговарят с Шигеру, а някой трябваше да е упълномощен да говори от името на клана.
Ендо, практичен и разумен както винаги, беше видимо мълчалив, но Мийоши се изказа топло в защита на Шигеру, подчертавайки, че по негово мнение хората в Хаги, както и навсякъде в Средната провинция, са подкрепяли войната срещу Тохан и биха се опълчили яростно срещу всяко решение да им се подчинят. Вярваше, както и Шигеру, че западът няма да подкрепи едно пълно господство на Тохан над Средната провинция и че трябва да гласуват доверие на съюза с Маруяма и да го използват като начин за постигане на целта си.
— Когато получим исканията на Тохан, трябва в отговор да им представим своите собствени — изрази мнение Мийоши. — В края на краищата Садаму нападна Чигава без видима провокация.
— За съжаление провокациите към него бяха твърде много — отвърна рязко Шоичи. — И най-вече поведението на Шигеру след смъртта на Миура.
Нямаше особен смисъл да спорят постоянно за едно и също нещо и Шигеру обяви край на съвещанието. Същата нощ се върна в къщата на майка си, тъй като искаше да разговаря насаме с Ичиро, а и не можеше да понесе да е под един покрив с чичовците си или със съпругата си. Мийоши искаше да отиде с него, но Шигеру го убеди да остане в крепостта — имаше нужда поне от един верен васал там. Мийоши прати нови хора, за да засили охраната на къщата, и Шигеру си помисли, че знае каква е причината за това. В този момент неговата внезапна смърт щеше да е облекчение за мнозина. Беше много възможно да стане жертва на наемно убийство. Никога до този момент не бе мислил за това — бе неизменно закрилян от своето непоклатимо положение. Сега, докато вървеше по улиците, които все още бяха изпълнени с бурни тълпи от хора, той си даде сметка колко лесно би било сред тях да се скрие някой наемен убиец. Къщата на майка му изглеждаше лишена от всякаква надеждна защита, но поне имаше доверие в прислугата, за разлика от крепостта, където вече не вярваше на никого.
Разказа на Ичиро всичко, което бяха разисквали на съвещанието, и неговият учител предложи да присъства на преговорите, планирани да започнат на следващия ден. Също като Мийоши той бе на мнение, че Отори имат редица основания за недоволство, по които трябваше да се вземе отношение.
— Ще запомня всичко изречено и после ще го запиша — обеща той.
Докато се изкъпят и вечерят, Шигеру вече се бе сковал от умора. Искаше да разпита Ичиро за Акане… но какво можеше да знае Ичиро? Изпитваше потребност да скърби за нея подобаващо… но ако тя наистина го бе предала? Беше твърде мъчително дори да си го помисли. И той изключи тези свои вълнения, все едно ги бе скрил в кутия, заровена в земята, и се остави да потъне в дълбоката река на съня.
Точно преди да заспи, си каза: Ако някой знае истината за Акане, това ще е Чийо. Реши по-късно да разпита възрастната жена и намери известна утеха в увереността, че тя няма да го излъже.
Владетелят Китано пристигна в Хаги на следващия ден и бе съпроводен до крепостта с голяма тържественост. Величието на преминаването му бе някак помрачено от необузданото поведение на жителите на града, които все още изливаха своите скръб и болка от предателството в танци и припявания, облечени в странни и крещящи одежди. Шествието на Китано стана обект на хули, бе замеряно с камъни и боклуци, в резултат на което едва не се стигна до истинско кръвопролитие.
Само появата на Шигеру попречи недоволството да се развихри в нещо по-грозно. Той посрещна Китано, поздрави го официално и пое, яздейки редом с него. Неговото самообладание и смелост донякъде подействаха успокояващо на хората, както и присъствието на Ичиро, който бе известен и уважаван като човек с големи познания и почтеност. Денят бе зноен и влажен, над планините и на хоризонта се струпваха облаци. Проливните дъждове щяха да започнат всеки момент и временно да сложат край на всякакви военни действия.