— Беше ужасна вест — добави Такеши. — Не мога да повярвам, че приятелят ми е умрял по такъв начин!
— А Камоме? — попита старецът, тъй като неговите коне му бяха почти толкова скъпи, колкото и синовете му.
— Камоме бе уцелен от стрелците на Ногучи. Кийошиге загина с меч в ръка, готов за бой, все едно възнамеряваше да се изправи сам срещу целия клан Ногучи. Той бе най-добрият приятел, който може да има човек — няколко мига останаха в мълчание, след което Шигеру каза: — Загуби двама синове заради моето семейство. Дълбоко съжалявам за това.
Искаше да каже на Юсуке, че възнамерява да дири отмъщение, че ще чака търпеливо, че Ийда и Ногучи ще платят за смъртта на Кийошиге и на баща му… но не знаеше кой може да подслушва, а и си даваше сметка, че не бива да говори прибързано. Молеше се Такеши също да остане безмълвен.
— Животът на всички в семейството ни вече принадлежи на владетеля Шигеру — отвърна Юсуке. — Оцеляхме до днес единствено благодарение на вашата мъдрост и състрадание — той се усмихна и внезапно в очите му блеснаха сълзи. — Бяхте само дванайсетгодишен! Но не това е причината, поради която ви помолих да дойдете днес. Както вече заявих, моят живот ви принадлежи. Моля ви да ме освободите от това задължение. Не мога да служа на чичовците ви. Единственият ми оцелял син е свещеник — не очаквам божеството на реката да ми го върне. Единственото ми желание е да сложа край на живота си. Моля за разрешението ви да го сторя и ви умолявам да ми помогнете.
— Татко! — възкликна Хироки, но Юсуке вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
— Виждам, че мечът на баща ви е у вас — рече той на Шигеру. — Използвайте Джато върху мен.
Шигеру отново усети неистов порив към смъртта. Как би могъл да отнеме живота на този вещ и предан човек, а самият той да продължи да живее? Страхуваше се, че Юсуке ще е първият от мнозина загубили синовете си бащи, оцелели след битката воини, които не желаят да живеят със срама и позора на поражението. Най-добрите Отори щяха да последват загиналите; кланът щеше да се самоунищожи. Но ако приемеше смъртта, нищо от това вече нямаше да го засяга… Може би щеше да е по-добре да го стори, да нареди на съпругата си, на майка си и брат си да се самоубият и самият той да сложи край на живота си. Почти усещаше как Такеши до него желае това да се случи.
Чу как конят изцвили откъм ливадата — звукът тъй наподобяваше цвиленето на Карасу, че все едно чуваха призрак.
— Нуждаем се от нови коне — рече той. — Ще те освободя от твоите задължения към мен… наистина твоят син Кийошиге изплати многократно всички дългове… но имам още една последна молба към теб — да възстановиш конските табуни, преди да ни напуснеш.
Не можеше да измисли нещо друго, което да е в състояние по-успешно да възроди гордостта и духа на клана от техните славни коне. Конят изцвили отново и един от жребците откликна — повтори зова на своя баща, сякаш го предизвикваше.
— Ще трябва да попътувам, за да потърся нови коне — рече Юсуке. — Известно време няма да ги има в Трите провинции — конете на запад са твърде дребни и твърде бавни, а Тохан със сигурност няма да ни помогнат.
— Преди време татко все говореше за конете от степите — рече Хироки. — Нали винаги е искал да отиде до голямата земя и да ги види със собствените си очи?
— Конете от края на света — рече тихо Юсуке. — По-свирепи от лъвове, по-бързи от вятъра.
— Доведи няколко от тях като твой последен акт на преданост към Отори — рече Шигеру.
Известно време Юсуке остана безмълвен. Когато заговори отново, гласът му, доскоро твърд и категоричен, се бе скършил.
— Изглежда, съм избързал с погребалната роба. Ще ви се подчиня, владетелю Шигеру. Ще живея. Ще отида до края на света и ще доведа нови коне.
Сълзите, които бе сдържал, сега се затъркаляха по страните му.
— Простете ми — рече той и ги избърса с белия ръкав. — Това е скръбта, която се надявах да избегна. Много по-трудно и по-болезнено е да живееш, отколкото да умреш.
Такеши бе мълчал почти през цялото време, но когато двамата си тръгнаха, рече тихо на брат си:
— Владетелят Мори е прав. По-трудно е да се живее.
— Длъжен си да живееш заради мен — отвърна Шигеру.
— Ако ми беше заповядал, щях да сложа край на живота си. Щом ми забраняваш, сигурно трябва да ти се подчиня. Но изглежда тъй срамно.
— Изпълняваме волята на нашия баща, в това няма нищо срамно. И никога не забравяй — няма да е завинаги!