Выбрать главу

Пролетта закъсня, но пък настъпи неудържимо. Южните ветрове с тяхната мека топлина досега не бяха посрещани тъй радушно; небето никога не бе изглеждало тъй тъмносиньо, а младите листа — тъй искрящо зелени. С нарастването на дните Шигеру постепенно успя да овладее скръбта си, осъзнавайки, че макар и лишен от някаква определена роля в клана, все още има с какво да допринесе за неговото възстановяване. Ако той самият съумееше да промени живота си, вероятно щеше да го стори и кланът Отори.

По време на медитация често бе размишлявал за бъдещето си. Никога нямаше да се откаже от намерението да се изправи срещу Садаму и да го убие, да отмъсти за смъртта на баща си и за поражението на клана си; даваше си сметка обаче, че за да го постигне, трябва да го запази в пълна тайна. Щеше да накара света да смята, че се е оттеглил окончателно, че вече е просто един земеделец и нищо повече; щеше да е безопасен и безукорен, да чака търпеливо колкото е необходимо с надеждата, че такава възможност ще се появи, и с готовността да се възползва от нея.

Започна да играе тази роля у дома. Отказа се от всякакви официалности в къщата, за неудоволствие на майка си, започна да носи вехти, семпли дрехи и да се занимава с поддържане на градината и на имението й. Разговаряше с всеки, който проявяваше готовност да слуша, за експериментално земеделие през време на предстоящия дъждовен период, за това какъв е най-добрият начин за възпиране на гъсеници, пеперуди и скакалци; подобна работа бе необходима, тъй като предишната година бе мъчителна за цялата провинция и хранителните запаси бяха почти изчерпани. Не остана незабелязано, че докато Шигеру се занимаваше с възстановяването на земята, за да могат хората да се нахранят, Шоичи и Масахиро живееха в лукс, разширяваха и ремонтираха резиденцията си в крепостта и не правеха никакви отстъпки в изискванията си за налозите. Занаятчии и художници работеха със златен варак, абанос и седеф, докато по улиците на Хаги всяка седмица умираха по петстотин души.

Трийсет и седма глава

— Разбира се, това бе голямо облекчение за Садаму — заяви Кикута Котаро на Муто Кенджи. Повече от година след битката при Яегахара господарите от Племето се бяха срещнали по предварителна уговорка в пристанищния град Хофу, понастоящем прехвърлен на доскорошния васал на Отори — предателя Ногучи. — Ако Шигеру се бе сдобил със син, последван от други здрави деца, това щеше значително да засили опасенията на Садаму. Или поне така ми бе докладвано в Инуяма.

Шизука наля още вино в купичките и мъжете отпиха жадно. И двамата бяха нейни чичовци — Котаро по майчина линия, а Кенджи — по бащина. Тя слушаше внимателно техния разговор, като прикриваше чувствата си, които по отношение на владетеля Шигеру бяха доста сложни. Така и не успя да си прости напълно, задето го бе предала. Сега я прониза жалост към него; запита се дали скърби за смъртта на съпругата си и предположи, че сигурно е опечален от загубата на детето си, макар и дъщеря. С чувство на гордост си помисли за собствения си син, вече на шест месеца — здраво, жизнено и преждевременно развито дете, копие на баща си Араи Дайичи. Спеше в друга стая, но всеки път, когато не бе пред очите й, сърцето й болезнено се свиваше, а гордостта й бе примесена с непрестанна тревога за него, от която гърдите й се напрягаха и кърмата й потичаше.

Изпита известен срам заради тази своя сантименталност — тя, която винаги бе хвалена за своето коравосърдечие и за липсата си на емоции, така ценени от Племето. Притисна с ръце гърдите си с надеждата, че млякото няма да избие по дрехата й или да замирише, с ясното съзнание, че и двамата мъже в стаята тутакси ще доловят промяната в миризмата й.

И наистина Кенджи й хвърли един от своите подигравателни, язвителни погледи, докато Котаро продължаваше:

— Но заплахата от евентуални бъдещи синове убеди Садаму, че предишната година е допуснал грешка, като не е настоял Шигеру да бъде екзекутиран. Сега е още по-обсебен от него. Единствено смъртта на Шигеру ще го освободи и ще му донесе покой.

— А защо го е пощадил по-рано? — попита Шизука.

Никой от тях не бе привърженик на владетеля Ийда, но Котаро живееше в Инуяма, имаше там собствени шпиони и често работеше с двама от васалите на Ийда — Андо и Абе. Бе запознат по-добре от всички тях с мислите и намеренията на военачалника.

— Имаше някаква странна идея, че постъпва почтено. Суетата му бе наранена от факта, че е спечелил битката единствено заради предателство и че преди две години Шигеру му е спасил живота в една от подземните пещери. Смяташе, че изплаща дълг.