— В такъв ден? — измърмори Ичиро. — Трябва да е някой луд.
Чийо, която се държеше все по-свойски с напредването на възрастта си и след установяването на по-свободни отношения в домакинството, рече:
— Със сигурност доста необичаен посетител, дори и да не е луд. Прилича на търговец, но попита за владетеля Шигеру, все едно са стари приятели.
— Как се казва? — попита Шигеру разсеяно.
— Муто — отвърна Чийо.
— Аха — Шигеру довърши изречението, което пишеше, и остави четчицата си. Сви пръсти за момент и после нареди: — По-добре го покани.
Чийо не беше въодушевена.
— Мокър е до кости — възрази тя.
— Тогава приготви вана и му намери сухи дрехи. Ще вечеряме заедно в стаята на горния етаж. И донеси вино — добави той.
— Кой е той? — попита Ичиро.
— Запознахме се миналата година. Ще ти разкажа по-късно. Но първо искам да говоря с него насаме.
— Доста време мина — рече Кенджи, след като влезе в стаята на горния етаж. — Благодаря за гостоприемството.
— Това е най-малкото, което мога да сторя в отговор на твоето — отвърна Шигеру. — Радвам се да те видя. Каза, че ще ми проводиш някого, но доколкото разбирам, после си решил друго?
— Ъ-хм — кимна Кенджи. — Стори ми се, че е по-добре да не насочвам вниманието към теб. За всички бе трудна година. Явно и ти си бил принуден да намалиш домакинството си. Можеше да не ти е лесно да приемеш нов човек.
— Значи няма да ми се налага да наемам някого от хората ти? — попита Шигеру с усмивка.
— Не, но Ийда щеше да е по-доволен, ако го беше сторил.
— Ийда спокойно може да забрави за мен — той ме счита за безсилен да се изправя срещу него.
— Хмм — изсумтя по своя красноречив начин Кенджи, — може така да се представяш пред света, но не забравяй, че разговаряш с човека, който ти е донесъл меча на баща ти и който го е чул да говори — той махна към меча на стойката в дъното на стаята. — Както виждам, не си се отказал от него.
— Ще го предам единствено на своя наследник, когато смъртта ми е неизбежна — отвърна Шигеру. — Но не търся отмъщение. Всичко това е вече зад гърба ми — станах земеделец — и той се усмихна благо на Кенджи.
— Въпреки това Ийда продължава да се занимава с теб. Може да се каже, че е като обсебен, сякаш двамата сте свързани чрез невидима нишка. Постоянно търси информация за теб. Тормози го фактът, че е победил Отори единствено чрез предателство. Той спечели битката, но загуби честта си.
Шигеру заяви непринудено:
— Намират ли се още воини с чест? В наши дни мъжете се възползват от всяка възможност да се издигнат, а после намират оправдания за действията си. Летописците на Тохан могат да запишат историята на Ийда Садаму за събитията и да го превърнат в безспорния герой на Яегахара.
— Напълно съм съгласен с теб — рече Кенджи. — В края на краищата моята работа ме свързва тясно с тъмната страна на войнската класа. Но мъже с безкрайната суета на Ийда Садаму искат да изглеждат достойни, докато постъпват недостойно. Почва да му се изяснява, че никога няма да спечели тази битка с теб. В Трите провинции вече има мнозина народни певци, които те възпяват в песните си!
— Поласкан съм — отвърна Шигеру. — Но това по никакъв начин не променя моето положение. Загубил съм всичко, разполагам единствено с тази къща и с едно малко владение.
— Както и с огромната почит и ненакърнената любов на твоите сънародници — рече Кенджи, като наблюдаваше изпитателно Шигеру. — Не си ли чувал за „Вярност към чаплата“?
— Какво е това?
Не беше нещо необичайно да се появяват групи с подобни наименования — „Тесните пътеки на змията“, „Гневът на белия тигър“ — обикновено създадени от млади мъже, които решаваха да използват своята интелигентност и способности, за да оспорват установения ред и да обновяват света. Селяни и земеделци се събираха с воини от нисш ранг, за да образуват съюзи, чрез които да защитават нивите и стопанствата си и да упражняват натиск върху своите господари.
— Това е предполагаема тайна организация, която все повече се разраства в Средната провинция — членовете полагат клетва да те подкрепят, когато се изправиш срещу чичовците си, както се надяват да сториш.
— Признателен съм за подкрепата им, но мога само да ги разочаровам — отвърна Шигеру. — Ако се опълча против чичовците си, това ще предизвика гражданска война и ще унищожи клана Отори.